Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Но нито едно от тези решения нямаше да я измъкне извън вратите на фабрика "Кори". Нито пък щеше да ѝ позволи да изживее Париж, да се потопи в него, в неговия дъжд, студ и калдъръмени улици, с кучешките фъшкии по тротоарите и елегантните до невъзможност витрини, неговата изискана, богата култура и топлия разкош на прясно изпечен хляб, който лъхаше от буланжериите на всеки ъгъл.

Нито щеше да ѝ позволи да стои в сърцето на вълшебна лаборатория и да приготвя шоколад със звуци и ухания от всички краища на света. Да го приготвя със собствените си ръце. Или още по-добре, да гледа как го приготвя Силвен Марки и да опитва на вкус творенията му.

– Татко, ти нали каза, че си съгласен? – Кейд не изпускаше от поглед вратата, чувствайки се като сова, която бе толкова гладна, че не смееше да мигне, от страх да не изпусне заека.

– Ти мечтаеш за това от години, миличка.

И какво означаваше това? Ако баща ѝ не виждаше възможност за добра сделка, какво значение имаха нейните мечти и желания?

– Като заговорихме за народа, кажи ми, нормално ли е да похарчиш за дрехи 15 000 долара днес? Твоята асистентка ми каза, че се обадили от компанията издател на кредитната ти карта, за да проверят какво става.

Какво си позволяваше нейната асистентка: да обсъжда с баща ѝ нейните лични разходи?

Петнайсет хиляди долара? Маги Сондърс не се беше пошегувала за намерението си да навести магазините на "Кристиан Диор".

– Случайно да знаеш дали тя им е казала да блокират плащанията?

– Не, потвърдила е, че ти наистина си в Париж.

По дяволите.

– Но ми хрумна аз да те проверя. Защото си мислех, че си заета с работа, а не с пазаруване.

– Позволих си една малка почивка – излъга Кейд. По-добре да пазаруваше, отколкото да признае, че я бяха хванали в лъжа, докато подкупваше хора, за да се вмъкне в туристическо обучение за шоколатиери. Ако баща ѝ знаеше колко нищожна беше вероятността за гурме линията, несъмнено щеше да дръпне шалтера. – Това е Париж, татко. Трябва да пазарувам, докато съм тук.

– Хм. Явно човек никога не знае какво ще отключи този град в хората – подметна критично баща ѝ.

Някой се приближи до задната врата на лабораторията.

– Извинявай, татко, трябва да затварям – тя прекъсна разговора и хвана камерата.

Хората не влизаха в тази лаборатория достатъчно често следобед, реши отегчена Кейд половин час по-късно. А да успееш да видиш кода за достъп за едната секунда, която беше необходима за набирането му, полускрит от рамена и ръце, беше много по-трудно от очакваното. Може би трябваше да пристъпи към план Б, преставайки да виси на прозореца, хипнотизирана от наглата врата на Силвен Марки, и да остави камерата да свърши работата.

Кейд замръзна. Тя разпозна човека, който се беше доближил до витрините на магазина и надничаше вътре.

Цикламения гащеризон го нямаше, но на негово място се беше появил тоалет в бургундско червено, пищно украсен с марабу.

Кейд остави камерата върху триножника, нагласена да хваща контролния панел, в случай че някой набереше кода, и излетя от апартамента, хуквайки надолу по стълбите.

Пет етажа стъпала, всяко с чело от пет сантиметра. На високи токчета. Когато изхвърча на улицата здрава и невредима, за Кейд вече нямаше капка съмнение, че в тази битка бог беше на страната на шоколадови фабрики "Кори".

– Минах да си взема паспорта – изчурулика Маги Сондърс. На талията ѝ се мъдреше широк кожен колан, с катарама във формата на класическото "Д" на "Диор". Дали само приличаше на изработена от платина или действително беше направена от скъпоценния метал?

– Петнайсет хиляди долара? – възкликна Кейд. – Не ти ли стана неудобно да натовариш кредитната карта с петнайсет хиляди долара срещу един ден от семинар, който струва две хиляди долара?

Маги сви рамене и извади кредитната карта на Кейд от чантата си.

– Позволих ти да бъдеш мен за един ден. Не виждам защо аз да не мога да бъда теб. Ти не би имала никакви угризения да си купиш всичко каквото искаш.

– Аз не съм Парис Хилтън – Кейд грабна картата от ръцете на жената. Тя се познаваше с Парис, но освен парите, те двете нямаха нищо общо. А противно на общоприетото мнение, парите не бяха общ знаменател. – А петнайсет хиляди долара са страшно много пари за едно обучение по шоколатиерство.

– Мисля, че часовникът струва повече – Маги погледна любовно инкрустирания с диаманти циферблат на ръката си и бялата кожена каишка. – Обменният курс не беше добър, нали знаеш. Но го купих следобед. Може би още не се е появил като плащане.