Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Накрая тя съблече куртката, разкривайки отдолу най-абсурдната огромна фланела, която можеше да си представи човек. Силвен не можа да сдържи усмивката си.

– С какво сте облечена? Дошла сте на моето обучение по пижама ?

Американци. Притежаваха всичките пари на света и нямаха грам вкус.

Тя го зашлеви с поглед, хвърли куртката в ръцете му и излезе навън.

Силвен Марки остана с куртката в ръце, загледан след нея. Току-що беше позволил на малодушието да го превърне в глупак. Човек не можеше да се изчервява нарочно.

Освен това липсата на Кейд Кори, която да побърква умело, когато знаеше, че би могла да го прави, съсипа остатъка от деня му.

А той имаше само телефонния номер на секретарката ѝ. Ами ако тя повече не се върнеше?

Вината щеше да бъде изцяло негова, реши Кейд, когато срамът и онова неясно чувство, граничещо с болката на разбито сърце, отшумяха дотолкова, че да отстъпят на жаждата за мъст. Той можеше да се сърди само на себе си.

Високият шадраван в Халите изстрелваше високи струи вода, които падаха в широкия басейн, привличайки гълъби, туристи, влюбени и пъстра сбирщина от нехранимайковци. Повечето магазини бяха затворени в неделя, така че мястото беше още по-живописно, отколкото през седмицата. Появата на Кейд беше посрещната с няколко неприлични предложения от страна на местните кибици. Тя ги игнорира царствено, докато се оглеждаше за магазина, който вече беше издирила в Гугъл.

Изпита облекчение, когато се увери в достоверността на рекламата, че магазинът работеше в неделя, когато разпоредбите по отношение на търговските обекти не бяха чак толкова стриктни, точно преди някой от ухажорите ѝ да намери сили да се надигне от мястото си и да я заговори.

Рафтовете покрай стените на магазинчето бяха отрупани с високотехнологични джаджи и комплекти.

– Искам да купя двойка близнаци – заяви Кейд с увереността на човек, който изрича нещо подобно на чужд език.

Така пишеше в речника.

– Дамски близнаци – поправи се тя. Очевидно мъжките не ставаха за бинокъл.

– Биен сюр – каза продавачът и се насочи към една кутия с бинокъл. – Какъв вид желаете?

– Най-малкият и най-мощният, който имате – отсече Кейд.

Чакай, колко дълго щеше да стои на пост, вторачена във вратата на Силвен Марки? Дори вратата на магазина му щеше да ѝ се присмива през бинокъла.

– И една камера – по този начин тя можеше да запише контролния панел, без да виси цял ден на прозореца и да се занимава със Силвен Марки, а след това щеше да изгледа записа колкото пъти трябваше, докато свали кода. За достъп.

– С добър... – как да каже на френски функция за увеличение?

Половин час по-късно тя стоеше до прозореца в апартамента, опитвайки се да намери начин да закрепи камерата, да настрои зум функцията за прецизно разчитане на контролния панел и в същото време да остане относително незабележима отвън.

Мобилният ѝ телефон иззвъня.

– Е, как върви акцията? – попита баща ѝ.

– Ами... страхотно – Кейд скри шпионската камера зад гърба си, сякаш баща ѝ можеше да я види по телефона.

– Така ли? Успя ли да намериш надежден партньор за твоята луксозна линия?

– Ами, разговарях с няколко потенциални партньори – каза Кейд. – Все още не съм взела окончателно решение. Знаеш, обичам да изпипвам нещата.

– Мда. Слушай, не обещавай невъзможни неща на французите, миличка. Знаеш, че първо ще трябва да пуснем малка пробна серия, за да тестваме пазара. От толкова отдавна сме известни като народния шоколад. Не знам как ще се приеме скокът в дълбоките води на парижките гурме вкусове.

– Народът не заслужава ли да се поглези с малко гурме? – настоя упорито Кейд.

– Може би. Не казвам, че няма да се получи. Но започвам да се питам дали финансовите ни резерви няма да ни трябват за други неща.

Сърцето на Кейд се сви. Тя притисна чело до студеното стъкло на прозореца, унило наблюдавайки улицата, където хората упорито отказваха да се доближат и да наберат кода за достъп към лабораторията на Силвен Марки, така че тя да може да го заснеме.

Толкова години беше фантазирала за тази възможност, беше развивала идеята за пускането на тази линия. А сега Париж ѝ се струваше толкова недостижим, сякаш този прозорец беше направен от бронирано стъкло.

– Да не си размислил, татко?

Merde, какво значение имаше, след като тя не можеше да придума нито един шоколатиер поне да я изслуша?

– Миличка, знам, че вече сме обсъждали този въпрос. Ако действително искаме да укрепим позициите си в Европа, най-добрият начин е да купим някой, примерно "Валрона" [27] Валрона (Valrhona) е френски производител на луксозни шоколадови изделия, базиран в градчето Тан л'Ермитаж в лозарска област близо до Лион. Компанията е основана през 1922 г. и днес е един от водещите производители на шоколад в света и поддържа собствено училище за професионални готвачи, производители на шоколад и майстори по приготвянето на кетъринг, както и тридневни курсове за аматьори. – Б. Пр. или някоя друга голяма компания. А не да създаваме нова линия. А ако искаме да укрепим продажбите си на луксозни шоколадови линии в Щатите, не ни трябва името на някой парижанин, за да постигнем това. Трябва ни само добър маркетинг, може би няколко завързани френски думи, но нещо, което хората могат да разпознаят, примерно шокола. Знаеш това не по-зле от мен.