Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– Мислех, че местата в този семинар са запълнени още преди шест месеца – отбеляза Силвен. – Обикновено е така. Вие явно сте се записали под фалшиво име, още преди да ми направите вашето предложение?

Ако я хванеше в лъжа, със сигурност нямаше да ѝ спести унижението и да ѝ позволи да запази достойнството си. Но той едва ли се занимаваше лично с процеса на регистрация на участниците в обученията, нали? Би било пилеене на скъпоценен шоколадов талант.

– Не, беше импулсивно решение. Сигурно някой се е отказал в последния момент.

Кейд се запита дали беше морално правилно да се измъкне сега и да блокира плащанията с кредитната си карта. Ползата от самоличността на Маги Сондърс не беше продължила повече от пет минути.

Но ако излезеше навън, дали щяха да я пуснат да влезе обратно?

Колко точно беше готова да заплати, за да се научи да овкусява сметана и да топи шоколад, две неща, които отдавна умееше до съвършенство? Това обучение за туристи беше приятно. Силвен Марки дори беше проявил садистичната любезност да не я изхвърли, след като я беше разкрил. Но занятието нямаше нищо общо с потапянето в света на парижкия майстор шоколатиер, за което Кейд бе мечтала.

Силвен Марки се наведе към нея, за да погледне сметаната, и всички мисли за кредитната карта изхвърчаха от ума ѝ. Той взе една чиста лъжица и загреба мъничко сметана, за да я опита. Съсредоточен върху вкуса, той притвори леко очи, а Кейд продължаваше да го гледа безпомощно, копнеейки да вкуси аромата върху езика му.

Той отвори очи и ѝ се усмихна, после топна друга лъжица в сметаната и поднесе малко сметана към устните ѝ.

– Какво мислите?

Имаше силен и сладък вкус на канела. Значи и неговата уста имаше вкус на канела. Кейд се почувства като сметаната, която бавно се насищаше под погледа му с желаната топлина и вкус.

Тя се опита да направи адекватен коментар.

– Прекалено ли е?

– Шоколадът ще тушира вкуса донякъде – каза той. – Отдавна не съм работил с канела, така че това е експеримент. Да видим какво ще се получи.

– Защо отдавна не сте работили с канела? – попита тя, когато той бръкна да извади пръчките от сметаната. За нея това беше логична комбинация от вкусове.

– Много е старомодна – той изсипа нейните парченца шоколад в сметаната.

Кейд се сгърчи вътрешно. Наистина ли? Нейният вкус беше демоде за този ненадминат шоколатиер? Това обясняваше усмивката му, когато беше споменал традицията.

– Et maintenant, fouettez [25] Продължете, вземете (фр.) – Б. Пр. – тикна ѝ една голяма бъркалка в ръката. – Дръжте здраво и бъркайте енергично – той се усмихна лекичко на собствените си думи, но не сподели мисълта зад тях.

Кейд стисна дръжката на бъркалката и се зае да смесва шоколада и сметаната в лъскава кафява субстанция.

– Някога темперирали ли сте шоколад на ръка, мадмоазел ?

Да, два пъти на обучения в Щатите, с незавиден успех.

Но ако кажеше да, той можеше да не я научи или още по-лошо, да я остави да се оправя сама, затова Кейд поклати глава.

– Добре, елате тук, на плота. Вземете – той постави ръката и върху дръжката на тенджерката. – Изсипете около една трета от шоколада върху плочата.

Шоколадът се разля по мрамора: копринен, топъл, кафяв. Блясъкът му под светлината ѝ напомни за онзи топъл блясък в очите на Силвен Марки.

– Започваме да работим – той взе по една метална шпатула във всяка ръка, едната – дълга и широка около осем сантиметра, а другата – по-широка и по-къса, и започна да остъргва, отлепя, премята и разстила шоколада между двете шпатули с отработени, ловки движения.

Силвен правеше същото при тяхната първа среща. И оттогава Кейд си фантазираше, че тя беше шоколадът под него. Тя го изгледа безпомощно.

– Видяхте ли? Сега опитайте вие – той постави шпатулите в ръцете ѝ, пръстите му отново погладиха нейните.

Тя си мислеше, че имитира нелошо движенията му, макар и много по-непохватно.

Той се засмя.

– Още веднъж – той застана зад нея, така че стройното му мускулесто тяло да се опира в нейното по цялата дължина на гръбнака. Кейд почувства как дъхът му наелектризира косата на темето ѝ и в главата ѝ настъпи пълен вакуум.

Той обхвана с длани ръцете ѝ върху шпатулите. За секунда, докато се опитваше да насочва ръцете ѝ в правилните движения, тя се опита да надделее, а липсата на синхрон наруши плавността на процеса.

– Отпуснете се – прошепна той в ухото ѝ. – Оставете аз да ви водя.

Ако се отпуснеше, Кейд щеше да се размекне до такава степен, че щеше да се наложи Силвен Марки да я вдигне на ръце и да я отнесе право в леглото. Или да я просне тук, върху мраморната маса и да помоли всички останали да излязат.