Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Той направи неясен жест при споменаването на тяхната първа, вбесяваща среща.

– Помислих, че вие просто искате да посетите моята лаборатория, докато сте в Париж. Съгласих се в знак на най-обикновена любезност.

– Не бях забелязала, че любезността е водещ мотив в постъпките ви – отбеляза безизразно тя.

В шоколадовокафявите му очи моментално проблесна възмущение.

– Дори в момента проявявам любезност!

Да не би от любезност да докосваше с пръст устните ѝ, докато ѝ поднасяше разкошен горчив шоколад? Защото ако беше така, тя щеше да го убие.

Него и любезната му приятелка.

– Приготвям ви шоколад – добави той. – По-любезен от това не мога да бъда.

Наистина ли, помисли си тя, безвъзвратно съблазнена и сразена.

Значи приготвяше шоколад, импровизираше тук само за нея?

– Но ако се опитате да го продадете или да поставите моето име отгоре, или да го възпроизведете в някаква масова, опорочена версия на псевдошоколад, ще се обърна директно към съда в Съединените щати, където ще ви осъдя да ми платите няколко милиона долара.

– Може ли да прескочим частта със съдебния процес и просто да сключим договор – предложи Кейд. – Вие пак ще получите милиони, при това по един значително по-лежерен начин.

Силвен Марки стисна зъби. Той взе големия нож и го плъзна по големия блок, отрязвайки втори лист шоколад със светкавична бързина.

Стомахът на Кейд се сви от вълнение при мисълта колко се беше сдържал преди малко, когато ѝ показваше правилното движение. Същата тръпка премина и по някои други части на тялото ѝ. Този мъж я караше да се разтапя като шоколад.

– За каква сума трябва да ви осъдя, за да ви накарам да съжалявате за някоя ваша постъпка?

Кейд се замисли.

– Мисля, че няколко милиона долара вероятно ще привлекат вниманието на компанията – всъщност всеки съдебен процес беше потенциален проблем за обществения имидж на компанията, винаги съществуваше рискът медиите да захапят стръвта и да представят ищеца като рицар на бял кон.

– Вниманието на компанията не ме интересува – процеди рязко той. С ловко движение на ножа прехвърли шоколада в друга тенджера и я постави върху съда за водна баня на котлона до този, на който къкреше нейната сметана и бавно поемаше аромата на канела. От врящата вода се вдигаше ефирна пара. – Ако ми направите нещо, искам вие лично да съжалявате.

Кейд се сещаше най-малко за десет начина, по които той можеше да я накара да съжалява още тук и сега. Но тя съумя да се въздържи да му даде списъка със слабите си места. Едно беше да се изживява като камикадзе и съвсем друго да извърши безсмислено самоубийство.

Освен това тя изпитваше силно подозрение, че той също си имаше своите слаби места. В неговата тенджерка шоколадовите масури се топяха безпомощно на толкова слаб огън, че друга субстанция дори не би забелязала топлината.

Тези шоколадови стърготини бяха същите като нея. Той вероятно не се опитваше да я разтопи.

– Да разбирам ли, че не бива да използвам канела в продуктите на "Кори" до края на живота си, или се опитваш да изтръгнеш от мен нещо друго?

Той разбърка шоколада, видимо ядосан.

На минаване покрай него за шепа шушулки ванилия, които да раздаде на учениците, Паскал Гийо му хвърли ироничен поглед. Силвен се сконфузи и се вглъби още по-сериозно в шоколада.

– Тя ми каза, че името ѝ е Маги Сондърс – спомена Паскал.

Кейд си спомни за съдбата на кредитната си карта и я налегнаха угризения.

– Знаете ли кое е странното? – каза Силвен, по-скоро на нея, отколкото на Паскал. – Мислех си, че компания от калибъра на "Кори" си има специални агенти за корпоративния шпионаж.

Така беше. И тези хора трудно можеха да бъдат проследени за връзка с членовете на фамилията или директорите.

– Гледали сте прекалено много филми – отряза го Кейд. – Всъщност ние сме много практично семейство.

Действително бяха практични. Нима не се виждаше от е стабилния ръст в продажбите им? Кой нормален бизнесмен би искал да плати на друг човек, който да измъкне тайните на водещ парижки шоколатиер?

Паскал поклати глава с един последен предупредителен поглед към Силвен, който се направи на разсеян, и се върна при другите, раздавайки им семенцата ванилия [24] Една от най-скъпите подправки, ванилията представлява плода на едноименна централноамериканска орхидея, която се изживява като пълзяща лиана. За да добият използваемия си вид на съсухрена кафява шушулка, удължените плодове на цветето се берат на ръка и след това се подлагат на продължителна обработка. Тя включва къпане в гореща вода, сушене на слънце и завиване с одеяла. Едва след 6 месеца във вътрешността на вече изсъхналия плод се формират ароматни кристалчета природен ванилин. Използват се семенцата във вътрешността на шушулката, както и самата обвивка. – Б. Пр. .