Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Прииска ѝ се да го заведе в Мароко, в Индия, ако още не беше ходил там. Прииска ѝ се Силвен да я заведе в Ница, на пазарите, които само той знаеше. Можеха да обикалят хванати за ръце, да откриват вкусове и аромати.

Какво се случваше в главата ѝ?

Не беше здравословно всичките ѝ мечти за Париж да кристализират около този човек. Той я презираше. И предишната вечер беше излязъл с красива блондинка.

– Вземете – той ѝ подаде пръчките канела и кимна към тенджерката със сметаната. Тя ги пусна вътре, наблюдавайки как белите капки обляха кафявите канелени пръчки. – На слаб огън – той задържа погледа ѝ за момент. – Винаги се започва със слаб огън.

На слаб огън.

Ако това беше слабият огън, Кейд не знаеше дали да копнее за истинската жар, или да се страхува от нея.

Ужасът и копнежът представляваха много могъща комбинация от вкусове.

Тя постави тенджерката до котлона, погледът ѝ обходи помещението, преброди големите чували от зебло с неизвестно засега съдържание, пробяга по кафявите шишета, до вратите към склада. Кой знае какви богатства се криеха там? Коя дума отключваше тези врати? "Какао, отвори се"!

Кейд се опита да прецени какво беше слаб огън според френските мерки за температура и как се командваше печката. Да видим, тя знаеше това. Щом идеалната температура за съхраняване на шоколада беше 17 градуса по Целзий, тогава – ръката на Силвен обхвана нейната, насочи я и натисна две копчета.

По тялото ѝ плъзна топлина. Предпазливостта най-сетне надигна глава, последвана от гнева. Какъв абсолютен негодник беше този Силвен Марки.

Арогантен негодник. Толкова беше сигурен в своята привлекателност, че я използваше като инструмент за наказание.

Сигурно такава беше мотивацията му. Иначе защо би правил това?

За един безумен миг ѝ хрумна да се опита да преобърне ситуацията. Да го побърка с нейната привлекателност. Но тя беше облечена във фанела и огромна сладкарска куртка и носеше грим като героиня от стар ням филм. А нейният магически талисман беше шоколадовото десертче "Кори", което извикваше презрителна гримаса върху устните на вещия какаов магьосник.

– Доминик Ришар по същия начин ли прави това? – попита тя задъхано, опитвайки се да създаде впечатлението, че само го използваше, за да се докопа до истинска звезда в бранша.

Не беше нужно да влага чак такова задъхване във въпроса, за да предаде желаното впечатление, но докосването на ръката му я извади от релси.

Ръката се отдръпна на милиметър. Когато Кейд го погледна крадешком, той изглеждаше много ядосан.

– Не мога да кажа, че съм изучавал неговата техника за наливане на сметаната в тенджерата – отбеляза той хладно. – Но едва ли е много по-различна.

И още как. Техниката на Силвен за наливане на сметана в тенджерката я караше да се чувства като котка.

– Не, имах предвид всичкото това – Кейд махна с ръка, за да опише цялата работилница и процеса.

– Не знам – процеди Силвен, вече хапливо. – Може би трябва да дебнете него, щом толкова държите да се запознаете с неговите методи.

Устните ѝ се свиха ядосано и тя пламна от обида. Тя не... е, тя наистина дебнеше и преследваше Силвен, но беше отвратително от негова страна да го каже на глас по този начин.

– Избрах ресторанта напълно случайно – нима той си въобразяваше, че тя би си причинила нарочно подобно мъчение?

– Има учудващо голям брой добри ресторанти в Париж, които не са в моя квартал – изтъкна той.

Беше трудно да се поддържа разговор е невъзпитан човек, който се възползваше от всяка възможност, за да я настъпва но болезнените места. Дали повечето разговори в Париж приличаха на дуел по фехтовка, или просто те двамата имаха специална връзка?

– Нямах представа, че живеете наблизо.

Той примигна, без да знае какво да каже.

– Не знаете ли къде живея?

Кейд беше убедена, че разполагаше с тази информация някъде в досиетата. Просто не беше обърнала внимание на домашния му адрес.

– Ще потърся тази информация, ако така ще се почувствате щастлив.

Още една пауза.

– Вие се интересувате само от моя шоколад, нали?

Кейд го изгледа равнодушно. Какво си въобразяваше той?

Какво си мислеше ? И дали му харесваше онова, което си мислеше? Ако да, как точно му харесваше? С арогантно удовлетворение или с нещо друго...?

– Мисля, че споменах интереса си към вашия шоколад при първата среща – изрече тя натъртено. – Всъщност убедена съм, че моята асистентка е намекнала за това, когато е уговаряла моето посещение тук.