Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Той запази фасада на хладно превъзходство, но чувстваше ускорените удари на сърцето си, докато се дуелираше за контрол с нея.

– Ще се радвам да науча какво умеете да правите с шоколада – каза тя на френски, с ясен глас, който вероятно използваше на бизнес преговори, когато залозите възлизаха на милиони долари, така че всички да могат да я чуят.

Той сви устни. Тя беше тръгнала по трудния път, пътя на честността, което веднага ѝ даде предимството на моралното превъзходство.

– Казах в два дни... – тя замълча, търсейки правилната дума на френски.

Грегори имаше право, по дяволите; акцентът ѝ наистина беше възхитителен.

– Казах ви преди два дни. Преди два дни – успя да довърши тя.

– О? – продължи предизвикателно той. – Защо не избрахте Доминик Ришар?

– Ако Доминик Ришар прояви желание да ме посвети в някои от неговите тайни, ще се радвам да бъда и негова ученичка – Кейд не пропусна да произнесе името Доминик Ришар също толкова ясно и отчетливо, колкото последното си изречение.

Пазеше достойнството си дяволски добре за жена с карнавален черен грим около очите.

А Доминик Ришар беше безподобен женкар. Сигурно щеше да се съгласи да ѝ покаже цял куп тънкости в занаята.

– Поласкан съм, че избрахте първо мен – каза той. Което беше вярно. Едновременно поласкан и обиден. Най-много се дразнеше от това, че тя дори си беше подготвила резервен вариант. Той или никой друг – това беше единствената възможност.

Кейд оголи зъби насреща му.

– О, вие бяхте единственият свестен шоколатиер, който да предлага обучение в периода, когато ми беше удобно да дойда в Париж – отново онзи ясен, звънлив глас.

Той присви очи. Беше сигурен, че името ѝ не присъстваше в списъка с регистрираните участници. Иначе щеше да забележи. Но реши и той да поеме по трудния път и да не я поставя натясно, уличавайки я в лъжа. Не, това щеше да бъде малкият меч, който той щеше да държи над главата ѝ.

Свестен. Свестен шоколатиер.

– Паскал, мисля да се присъединя към вас днес. Мадмоазел Кори, позволявате ли? – той застана близо до нея, навлизайки в периметъра на личното ѝ пространство.

Заради своята упоритост или арогантност, тя отстъпи половин крачка встрани, едва когато тялото му се отърка в нейното.

Възбудата му се изстреля като фойерверк. По-неуправляема от предишната вечер в ресторанта. Кейд стигаше до рамото му.

Силвен Марки усещаше нейното малко тяло и огромна арогантност с всяка своя клетка, като ритъм, който го влудяваше. И тук, в неговото царство, той знаеше, че притежаваше нещо, което тя искаше.

Паскал заговори отново, като помоли учениците да разгледат блокчетата от различните видове шоколад, които бяха отнесли на работните си повърхности.

Силвен взе парче от най-тъмния, най-чистия шоколад. По стените му бяха полепнали стърготини, образувани в момента на отломването му от големия блок.

Той го помириса, разглеждайки го в ръката си. Най-фините трошички вече започваха да се топят върху кожата му.

Той имаше нещо, което тя отчаяно желаеше. Неговия шоколад.

Сега той искаше да види дали можеше да използва това нещо, за да я накара да пожелае отчаяно самия него.

Кейд си помисли, че всеки момент можеше да припадне, толкова бързо туптеше сърцето ѝ и толкова мощен прилив на кръв заливаше лицето ѝ. За да се охлади, тя извика образа на съвършената парижанка Шантал и се опита да го закрепи в ума си.

– Това е един от любимите ми моменти – прошепна ѝ Силвен с нисък кадифен глас, съвсем тихо, за да не пречи на урока на Паскал и за да не го чуе никой друг, освен нея. – Шоколадът е недокоснат, девствен – шокола, каза той. Не онова тромаво, очарователно английско чоклит, а тайнственото, нежно като милувка френско шокола. – Избрах го сам. Красив и естествен, съвършен; никога няма да ти омръзне. Но аз му предавам нещо различно, смесвам го с други аромати и вкусове, които подтикват хората да го опознаят по нов начин, по един по-богат начин.

Гласът му галеше кожата ѝ. Всички мънички косъмчета по ръцете ѝ настръхнаха от този глас и от думите, които сякаш се отнасяха за нещо различно от шоколада. Изпълваха я с желание да бъде неговия шоколад.

– Изливам го в друга, достойна за него форма, която не отстъпва по красота на неговата същност, така че само един поглед да изпълва хората с желание.

Кейд усети, че устните ѝ се бяха отворили, дишането ѝ беше станало плитко. Тя гледаше през спуснати мигли, приковала поглед към тъмния къс в ръката му. Върху неговите силни, четвъртити длани и дългите, чувствени пръсти.