Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– Чакайте ме тук в шест часа вечерта, иначе ще позвъня в полицията – предупреди я Кейд. Или още по-добре, щеше да позвъни в банката и да нареди да блокират картата. – Как се казвате?

Докато Маги Сондърс диктуваше името си, служителят на Силвен Марки вече беше стигнал до групата. Всички го наобиколиха, когато той ги поздрави с бонжур , леко изморен, сякаш смяташе, че не заслужаваше съдбата да приветства развълнувани туристи в този ранен утринен час.

Кейд се възползва от настъпилата суетня, за да се шмугне в кооперацията с апартамента си, с препускащи мисли, докато се опитваше да измисли как да се дегизира. Сгънати върху възглавницата ѝ лежаха свободно йога долнище и грамадна фланела с щампа от университета, които носеше вместо пижама в студения апартамент. Моментално замени елегантния си тоалет с тях. Нямаше бели гуменки, но все пак можеше да смени елегантните си черни ботуши с красиви черни маратонки на "Пума". И те бяха един вид гуменки. Прихвана косата си на небрежен кок, съжалявайки за липсата на бейзболна шапка. Но единствената шапка, която си бе взела, носеше гордия надпис "Кори" на челото, което нямаше да е от голяма полза за дегизировката.

Имаше обаче барета. Не че Кейд мислеше, че парижанките все още носеха барети. Нищо подобно. Тя следеше модните тенденции. Беше я взела за всеки случай , ако просто ѝ хрумнеше да си я сложи и да се разходи край Сена с нея, ровейки в съкровищата на букинистите. За всеки случай.

Кейд си спомни момента, когато беше метнала баретата в куфара си, обзета от надежда и удоволствие, които бе побързала да тушира с изтънчена самоирония.

Сега тя я нахлупи ниско, скривайки почти изцяло косата си, без да смее да погледне в огледалото убийственото съчетание от ватирана фланела и барета.

Ако разполагаше с повече време или повече умения, би могла да промени чертите си с подходящ грим. Но това щеше да отнеме цяла вечност, затова Кейд просто изтри дискретния си грим. В последния момент тя опита да промени формата на очите си с черен молив, но вместо това придоби вид на девойка е уклон към готиката.

Ха-ха. Девойка с уклон към готиката, облечена в размъкната фанела и нахлупила барета. Само човек, който я беше познавал в тийнейджърските ѝ години, би могъл да я познае.

Когато Кейд слезе долу, мъжът вече беше отключил вратата и раздаваше на учениците сладкарски шапки и престилки. Със сламеноруса коса, подстригана късо и вдигната нагоре, и с леко набола брада, той изглеждаше малко по-млад и малко по-нисък от Силвен Марки, но доста привлекателен, като цяло. Дали това не беше някаква задължителна обща черта на всички френски шоколатиери? Той я огледа от главата до петите и обратно, а веждите му подскочиха слисано. Какво, да не предпочиташе цикламения гащеризон?

– Здравейте – каза тя на английски, провлачвайки думата до невъзможност, така сякаш не знаеше бъкел френски, което той сигурно би повярвал дори ако му говореше на родния му език. – Аз съм... – как се казваше онази жена? А, да. – Маги Сондърс. Извинете, че закъснях.

Търпеливият поглед на мъжа се изостри и той ѝ подаде бяла куртка, която беше поне четири размера по-голяма от нейния. Кейд се усмихна лукаво, докато затъкваше косата си под хартиената шапка, която ѝ дадоха. Собственият ѝ баща сигурно щеше да се затрудни да я познае в тази дегизировка.

Кейд Кори, шоколадов шпионин. Звучеше добре, нали? Шоколадов шпионин. Вече си се представяше като героиня от

Втората световна война, своеобразна Мата Хари, която измъкваше тайните на шоколада от Франция, преди да са попаднали в ръцете на германците.

После тя си представи Силвен Марки с барета, да сумти презрително над идеята, че германците едва ли щяха да знаят какво да направят с тайните на шоколада, дори ако успееха да се докопат до тях.

– Мадам... мадам... мадам Соун-еърссс – проникна в съзнанието ѝ.

Кейд премигна срещу мъжа, който сега стоеше точно пред нея, и най-сетне си спомни фалшивото си фамилно име.

– Извинете – тя се изчерви. Това изчервяване започваше да става досадно. В Щатите тя притежаваше достатъчно самоувереност, за да се изчервява.

– Ако е възможно да заемете вашето място – каза той и я поведе към голям П-образен плот от черен мрамор, в средата на който можеше да застане преподавателят. Другите участници вече бяха заели местата си. В голямото, дълго помещение имаше още два плота: големият мраморен четириъгълник и още един, а по-навътре, в другия край, опаковъчна машина "Солих" и охладителен тунел. Кейд позна немската марка, но тази машина беше нищо, детска играчка в сравнение с огромните опаковъчни машини и охладителните тунели във фабриките на "Кори".