Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– Никаква! – възкликна жената, обидена. – От месеци наред очаквам този ден! Планирах цялата си екскурзия в Париж около това обучение!

– Две хиляди долара – Кейд се опита да изтрие всички резерви с една достатъчно екстравагантна сума.

– Шегувате ли се? – другата жена изглеждаше вбесена. – С тези пари няма да си покрия дори таксата за обучението!

Неговите обучения струваха повече от 2000 долара? Кейд вдигна вежди чак до върха на каменния зид от седемнайсети век, който стоеше между нея и обучението, едновременно впечатлена и раздразнена.

– Пет хиляди долара.

– Казах не!

Какво им ставаше на хората напоследък, преди Кейд никога не беше срещала затруднения в купуването на някого.

– И ще заплатя престоя ви в Париж още две седмици в прекра-сен апартамент и ще ви платя готварски курс в Кордон Бльо [20] Le Cordon Bleu (в превод от френски Синята панделка) е най-голямото учебно заведение по хотелиерство и ресторантьорство в света, с над 50 училища на петте континента, с 20000 ученици годишно. Основните дисциплини са управление на хотелиерския и ресторантьорския бизнес, кулинарно изкуство и гастрономия. – Б. Пр. .

Жената се поколеба. Най-сетне Кейд беше напипала вярната струна. Тогава обаче другата жена с нея се намръщи подозрително.

– Защо? Защо ви е толкова важно да заемете моето място?

Добре . Всеки момент някой щеше да дойде, за да отвори вратата и да покани участниците в обучението. Кейд се обърна към останалите участници в обучението. Японките бяха загубена кауза; съдейки по дрехите им, парите не бяха убедителен аргумент за тях. Освен това Кейд не говореше японски. Тя се съсредоточи върху американците и французите:

– Някой иска ли да спечели пет хиляди долара?

Хората я гледаха с празни погледи. Тя повтори въпроса на френски.

– Това какво прави в евро? – попита французинът. – Петдесет цента?

Услужливостта да не беше противозаконно деяние във Франция? Кейд го измери с гневен поглед.

– Не, чакайте малко – прекъсна я жената в цикламения тоалет. – Аз не съм казала, че се отказвам. Но ще взема двете допълнителни седмици в Париж и курса в Кордон Бльо в брой, ако нямате нищо против. Това какво прави? Да кажем, десет хиляди долара?

Кейд никога нямаше да може да осребри този разход за сметка на бизнеса.

– Добре – каза тя. По този начин щеше да узнае неговите тайни.

Да узнае тайните му... Думите отекнаха в нея, сладки и мъчителни в повече измерения, отколкото си беше представяла. Тайните на този тъмен магьосник, в неговата пълна с магия лаборатория.

Тайните на занаята, уточни наум Кейд. Тайните на шоколатиерството. Това я интересуваше. Останалите тайни можеше да запази за себе си, надутият пуяк.

– Ем... може би ще се наложи да ви напиша чек – каза тя на жената.

Онази изсумтя и понечи да се върне в групичката заедно с останалите.

– Не съм се отказала – обади се отчаяно Кейд. Нямаше време да подновява преговорите с друг човек. Нетърпението ѝ беше толкова силно, че тя не искаше да изчака следващото обучение, ако имаше такова. Дотогава можеше да минат месеци.

Дамата в цикламения гащеризон я изгледа с отвращение.

– Не, наистина – примоли се Кейд. Тя измъкна своя неизменен талисман, шоколадовото десертче "Кори", една визитка и американската си шофьорска книжка, и ги поднесе на длан. – Вижте.

Жената изгледа шоколадчето, едновременно ядосана и озадачена, после разгледа визитката. Погледът ѝ се задържа и тя прочете внимателно надписа, след това пробяга по снимката на шофьорската книжка и се закова върху лицето на Кейд, за да се върне отново върху снимката. Кейд съжали, че на тази снимка приличаше на наркотрафикант, но не всичко се купуваше с пари.

Както Париж явно беше решен да ѝ докаже.

– Навита съм – повтори Кейд.

– Не знам... – погледът на жената пробяга между лицето на Кейд и доказателството за нейната самоличност. – Хм... наистина ли? Наистина ли сте член на истинската фамилия Кори? Мислите ли, че бихте могли да...

В този момент откъм долния край на улицата се зададе един мъж и тръгна право към тях. На Кейд ѝ се стори, че разпозна в него един от майсторите в лабораторията на Силвен. Тя бръкна отново в портмонето си.

– Слушайте: вие ми кажете името си и ми позволете да се престоря на вас на днешното обучение, а пък аз ще ви позволя да използвате кредитната ми карта, докато съм на курса.

– Дадено – жената измъкна кредитната карта от ръката ѝ, преди Кейд да може да се опомни. – "Кристиан Диор", дръж се, ето ме, идвам!