Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Само че тя все пак оставаше единственият човек там, който не беше част от двойка. И че едната от тези двойки беше неговата. Следващият един час сигурно беше най-дългият час в живота ѝ, разтегнат до безкрайност от нейното желание да прави каквото и да е друго, но не и да вечеря сама в Париж, през две маси от онези двамата.

Сервитьорът погледна загрижено блюдото с основното ястие, патица в меденокайсиев сос, почти недокосната, и го вдиша неохотно от масата.

– Няма ли да поръчате десерт? Mais, madame, vous avez le prixfix [17] Но, госпожо, вие поръчахте меню с фиксирана цена. (фр.) – Б. Пр.

– Няма значение – каза тя. – Ще го платя – сервитьорът доби обидено изражение, сякаш засегнат от откритото заговаряме за пари, макар че Кейд не виждаше по каква друга причина се беше загрижил дали ще си изяде десерта. – Просто не съм достатъчно гладна.

– Искате ли – как му казвате вие – да го увият за вкъщи? – попита Силвен от неговата маса, подсмихвайки се на възможността да я види как прави нещо, което той очевидно намираше за противно.

– Аз лично винаги съм смятала, че би било хубаво, ако тук предлагаха да ти опаковат ястията за вкъщи – обади се Шантал, възвърнала благоразположението си, което беше последната капка в чашата на тази злощастна вечер. – Аз никога не мога да изям докрай порцията си, а десертът винаги изглежда толкова добре.

Сервитьорът изгледа Шантал с възмущение и изобщо не си направи труда да извади пластмасови кутии за опаковане.

– Няма проблем – каза Кейд, възприемайки отново уверения, любезен тон, който използваше в срещите си с директорите на компания "Марс", точно след някоя особено успешна маркетингова кампания от тяхна страна. – Ме мерси – винаги се преструвай на искрен, по този начин те можеха да се усъмнят в успеха на акцията си.

С лукава усмивка тя повика сервитьора по-близо.

Той вдигна вежди, но се наведе близо, после още по-близо, подчинявайки се на нейния знак.

Когато се изправи, той беше откровено, пък макар и игриво разочарован.

– Вие сте жестока, мадам. Когато красива жена, която вечеря сама, иска да пошепне нещо в ухото ми, не можете да се сърдите, че започвам да се надявам на това-онова.

Отзад Силвен се мръщеше.

Кейд се засмя, доста поласкана от една от първите си срещи с небрежния парижки чар.

– Е... може би ще се върна да си изям десерта някой ден.

Сервитьорът се разсмя, намигна ѝ и се поклони лекичко.

Силвен се обърна към Шантал. Лицето му остана намръщено.

Кейд подписа извлечението от плащането с кредитната си карта и си тръгна, оставяйки щедър американски бакшиш. Може би беше глупава прищявка, но след като се убеди в досадата на чуждата благодетелност, на Кейд ѝ оставаше само да се надява, че когато Силвен Марки откриеше, че тя беше платила за вечерята им, щеше да опита вкуса на унижението и снизхождението.

Надяваше се да го подразни, мускулчето в челюстта му да заиграе, а настроението му да се развали и да остане такова до края на вечерта. Макар че Шантал сигурно умееше да облекчава напрежението и стреса. По дяволите.

– Ето, пак започваш – каза Шантал, още щом вратата се затвори зад Кейд.

Силвен проследи с очи как Кейд тръгна по улицата, вирнала брадичка, стройна, дребна фигура с грациозна походка. Токчетата ѝ потропваха по плочника така, сякаш бяха родени да вървят по калдъръмени улици, а ушитото по поръчка черно палто скриваше тялото ѝ чак до ботушите. Проблемът с есента и зимата беше, че Силвен винаги възприемаше палтата на жените като коледна опаковъчна хартия. Искаше му се да отведе Кейд на някое топло местенце, където можеше да свали палтото и да види какво му беше оставил отдолу Папа Ноел [18] Papa Noel (фр.) – Дядо Коледа. – Б. Пр. . Макар че Папа Ноел имаше гадния навик да му оставя въгленчета.

– Какво искаш да кажеш? – опита той, вече подразнен от намека на Шантал.

Той не искаше да признае доколко раздразнението му се дължеше на факта, че Кейд Кори си беше тръгнала толкова рано. Какво ѝ ставаше? Обноски ли ѝ липсваха? Сервитьорът още не им беше донесъл основните ястия, а цялата вечер внезапно посърна.

В ума му се стрелна друга мисъл: той ли я беше смутил?

Силвен се усмихна леко и потри с пръсти гладката дървена повърхност на масата.

– Пак се увличаш по някоя бляскава, богата жена, която просто ще те използва – каза с укор Шантал.

– Не е вярно – възрази той, дълбоко засегнат. Старите приятели никога не ти позволяваха да забравиш, че в гимназията и в ранната ти младост си постъпвал като глупак.