Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Устните на Силвен оформиха отново красивото френско "о". След което се разтеглиха в усмивка.

О, боже. Какво беше изтърсила? Прииска ѝ се земята да се отвори и да я погълне.

На Силвен му беше необходима цяла една минута, преди да успее да изглади злорадата си усмивка в нещо по-цивилизовано, кадифено, прекрасно самодоволно ухилване.

– Хм, така беше.

Кейд дори да не можа да смотолеви нещо като "хапка от нашите шоколадови бонбони", за да изглади впечатлението от думите си. И тя, и той знаеха, че когато беше вкусила шоколада му, тя всъщност беше вкусила частица от него.

Вместо това Кейд се помъчи да направи презрителна гримаса. Докато вътрешно съжаляваше, че не беше отработила това изражение пред огледалото, докато упражняваше френското си "у". Владеенето на езика не беше достатъчна гаранция за оцеляване на чужденеца във Франция.

– Цената е малко преувеличена, не мислите ли? Но сигурни винаги можеш да заблудиш някои хора, че продуктът си струва, щом цената му е висока.

Едно мускулче в челюстта му заигра. Той беше готов да избухне.

– Силвен е най-добрият шоколатиер в Париж – отбеляза студено Шантал.

– Така ли мислите? – Кейд вдигна вежди. – Опитвали ли сте нещо от Доминик Ришар?

Силвен я срази с поглед, който можеше да я изпепели. Кейд не можеше да се отърси от усещането, че той беше магьосник, а в момента магьосникът принадлежеше към онзи вид чародеи, които хранеха демоните с нахалници.

– Non – каза лоялно Шантал.

Кейд вдигна рамена и разпери длан, отбелязвайки аргумента си в пълно мълчание.

Силвен я изгледа така, сякаш хвърлянето ѝ за храна на демоните може би нямаше да е достатъчно наказание. Може би искаше да я убие със собствените си две ръце.

– Силвен ме задоволява напълно – Шантал се подсмихна лукаво, улови погледа му и му намигна.

По дяволите. Тези думи запратиха Кейд в бездънна депресия. Каква ужасна, отвратителна вечер.

Тя се фокусира върху божествените равиоли в сметановобосилков сос и забоде вилицата си в средата на чинията.

След минута неминуемо погледна встрани и отново улови погледа на Силвен. Очите чу бяха замислени, гневът му се беше уталожил поне с три единици.

Хрумна ѝ, че тъй като от първия миг на срещата им тя се изчервяваше толкова последователно, той би могъл да помисли, че е природно червенокожа. Не беше изключено, нали?

Келнерът донесе равиолите със сметановобосилков сос и той посвети вниманието си на Шантал, сипейки любезности в продължение на няколко минути, преди да ѝ пожелае неизменното бон апети. Но когато Силвен вкуси първата хапка, той също притвори очи от удоволствие, пък макар и малко по-познато и очаквано от онова на Кейд.

Когато ги отвори, той погледна право към нея.

Кейд, която най-сетне беше успяла да усмири пеперудите в стомаха си дотолкова, че да поеме още една хапка, се оказа уловена с вилицата до устните, изчервена до корените на косата си. Вкусът върху езиците им в този момент беше съвсем същият.

Двамата продължаваха да се гледат в очите. Руменина ли беше това по страните на Силвен Марки?

Шантал въздъхна, потъвайки в униние за момент, после тръсна глава по един секси, tant pis pour toi [16] Ти губиш, жалко за теб (фр.) – Б. Пр. начин, при което съвършено извитите краища на косата ѝ затрептяха и уловиха светлината. Тя протегна фината си ръка и улови красивата, мъжествена длан на Силвен, ръката, която знаеше как точно да пипа... вероятно твърде много неща. И я стисна, съвсем лекичко.

Той я погледна и тя задържа погледа му с безмълвна питаща усмивка. Той се изчерви и се помести, извръщайки се, така че да не вижда Кейд.

Кейд също се извърна към прозореца и се опита да изяде остатъка от равиолите. За нещо, което съдържаше по хиляда калории всяка хапка, би било по-добре, ако нямаше вкус на шкурка. Освен това ѝ се струваше, че всички я гледаха как преглъщаше, сякаш всички погледи в ресторанта наблюдаваха с отвращение колко непохватно нещо беше преглъщането.

Тоест, не всички. Само един човек. И неговата елегантна дама, която преглъщаше толкова красиво, че на практика го превръщаше в сексуален акт.

Трябваше да се получи добре, когато друга двойка влезе в ресторанта и зае масата между нейната и тази на Марки. Поне сега можеше да се преструва, че хората му пречеха да я тормози, а не ръката на Шантал.

Присъствието на другата двойка между тях означаваше, че всеки поглед на Кейд встрани от прозореца нямаше да попада върху Силвен или Шантал. То означаваше, че всеки негов поглед встрани от приятелката му или вечерята му нямаше да попада върху нея. Предпазният щит, който образуваха телата на новодошлите, трябваше да послужи и да спаси остатъка от вечерта.