Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Страхотно. Нима в опита си да опознае Париж сама, тя се беше забила право в зоната за туристи?

Кейд си поръча фиксираното меню с ордьовър, основно ястие и десерт, решена да не се поддава на изкушението да хапне набързо и да хукне обратно към безопасността на малкия си апартамент. Тя беше тук, за да се наслади на Париж. С всичките му три ястия.

Заигра се с приборите, докато чакаше да ѝ донесат виното, потънала в носталгия за мобилния си телефон, и извади решително бележника с кожена подвързия, който си беше купила специално за пътуването си до Париж.

В ресторанта влезе някаква двойка, мъжът беше висок и тъмнокос. Сърцето на Кейд замръзна, още преди тя да вдигне глава, за да го види по-добре. Сервитьорът поздрави Силвен Марки с дружеска фамилиарност, той му отвърна нещо и миниатюрната блондинка със съвършена прическа, която го придружаваше, се засмя.

Кейд затвори очи пред неумолимата съдба.

Как беше възможно да ѝ се случва това? Как бе възможно той да дойде със своята съвършена малка парижанка в същия ресторант, където Кейд седеше съвсем сама и очакваше тъжната си вечеря? Той се извърна към нея и се закова на място. Тя отвори очи, за да го изгледа предизвикателно.

– Шпионирате ли ме? – попита с изумление Силвен Марки.

– Това би било пилеене на фирмени средства – отговори Кейд с леден тон. Този тук за какъв се мислеше? За, ъ... един от титулованите най-добри шоколатиери в света? Разговарящ с един от собствениците на един от най-големите производители на шоколадови изделия за масовия вкус на планетата?

Честно казано, на този етап беше ексцентрично от нейна страна да не е пратила по петите му шпиони или тя да не се е обградила е телохранители, адвокати и асистенти.

– Шпиони? – попита през смях дребничката блондинка.

Силвен Марки махна пренебрежително.

– Не е важно.

Кейд пламна от негодувание.

– Маса на мецанина? – попита го сервитьорът. Очевидно правилото за запълването на масите долу преди настаняването на гости на горния етаж важеше само за посетители с американски акцент.

– Не – каза Силвен, пренебрегвайки разочарованото изражение на блондинката. – Тук е добре.

На долния етаж имаше само пет маси и две от тях вече бяха заети. Сервитьорът настани Силвен и приятелката му през две малки маси от Кейд. Тя натисна върха на сребърната си писалка върху страницата на бележника с такава настойчивост, че проби хартията, докато копнееше да се свие като малка, изсушена гъба, и да потъне вдън земя.

Поне сега знаеше, че беше избрала добър ресторант, помисли си с горчивина тя. Обзалагаше се, че Силвен Марки слага в устата си само вкусни неща.

Сигурно той намираше блондинката за възхитителна. Върхът на писалката проби още един лист хартия.

Въздухът около Кейд сякаш беше наситен с ухания само от преминаването на шоколатиера – какао и канела, цитруси и ванилия.

Разбира се. Той бе пропит с тези аромати в края на работния ден. Може би дори никога не успяваше да ги отмие напълно от дрехите и от кожата си.

Тя затвори очи пред видението на обливащата тялото му вода, която не можеше да отмие шоколадовата есенция. Какаото ѝ вдъхна увереност, сякаш ароматът му беше достатъчно, за да подреди всичко в нейния свят, връщайки я в зоната на комфорта. Но Кейд нямаше нужда от видението на неговата гола кожа, за да разбере, че всякакво усещане за комфорт по отношение на Силвен Марки беше пълна заблуда.

Тя наведе глава, полагайки неимоверни усилия да измисли нещо, което да запише в бележника си, да си придаде зает вид и да покаже безразличие към неговото присъствие. Всичко друго, но не и самотна. Установи, че пише думата Париж отново и отново, колкото да не спира полета на писалката по белия лист.

Нейното име. Името на ресторанта. Сия... Тя затвори ядосано кожената корица.

Започна да почуква с пръсти по нея, без да знае какво да прави. Накрая отвори бележника отново. Като внимаваше да държи страницата отгърната до средата, за да не му позволи да види написаното.

– Какво пишете? – попита Силвен Марки от своята маса, която не беше на повече от метър разстояние. – Парижки мемоари? Шантал, запознах ли ви? Това е Кейд Кори. Тя е в шоколадовия бранш – добави той с подчертана любезност, сякаш казваше, че пазачът в университетската лаборатория работи в сферата на микробиологията.

– Кори? – каза Шантал. – Вие ли произвеждате онези... – с известно закъснение тя явно си даде сметка, че върху лицето ѝ се беше изписала подигравателна усмивка, защото побърза да добие сериозно изражение. – Колко мило. Сигурно сте дошли във Франция, за да научите повече за шоколада?