Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Кейд се запита какво ли щеше да стане, ако се метнеше светкавично и ги нокаутираше с по едно кроше. Сигурно нямаше да бъде първият случай, когато американец в Париж се оказваше провокиран да упражни насилие, вследствие на френската "любезност", както се изразяваше дядо ѝ. Тя наистина беше дошла във Франция, за да научи нови неща за шоколада, но от устата на блондинката не звучеше по същия начин.

Всъщност коя беше Шантал? Кейд забеляза, че негова светлост маркизът [13] Фамилното име Марки (Marquis) означава маркиз. – Б. Пр. не я беше представил. Може би Шантал беше толкова неотменна част от живота му, че той приемаше присъствието ѝ там за общоизвестен факт.

Кейд повече никога нямаше да излезе от апартамента без мобилния си телефон. Поне сега би могла да го извади и да провери дали няма пропуснати обаждания... което сигурно беше още по-патетично. Сякаш дори докато седеше насред Париж, единственото важно нещо в живота ѝ бяха шоколадовите фабрики "Кори".

Точно онова, което тя се опитваше да опровергае.

– Никого ли не познавате в Париж? – попита Силвен.

Кейд изви глава и го погледна право в очите. Тя ли си въобразяваше, или в гласа му беше прозвучала загриженост? Дали не се канеше да я покани в компанията си в пристъп на coциална жалостивост?

Шантал също доби разтревожено изражение.

– Познавам разни хора – каза Кейд. Какво пък, доста хора тук искаха да се запознаят с нея. От списъка, който ѝ беше дал баща ѝ.

Силвен я изгледа с нескрито съмнение. Кейд тъкмо реши да стане и да излезе – преструвайки се, че се е отбила само за чаша вино, когато сервитьорът с появи с малка бяла чиния е равиоли, които плуваха в облак сметана с босилек и кедрови ядки. Предястието ухаеше божествено и изглеждаше като вратата на затворическа килия, която се затвори пред носа ѝ за цяла вечер. В стомаха ѝ се загнезди едно студено кълбо.

Трябваше да си остане в стаята и да тъне в самосъжаление. Трябваше да вечеря на върха на Айфеловата кула.

(Изведнъж в ума ѝ проблесна видение как вечеря на върха на Айфеловата кула заедно със Силвен Марки, стремглаво като светкавица, колкото да зърне светлините на града, тъмносиньото небе, черната коса и ръката, която ѝ подаваше да опита нещо вкусно. Кейд изблъска образа от главата си.)

Трябваше да се възползва от излизането на Силвен, за да проникне с взлом в работилницата му и да научи всичките му тайни.

Ето, това беше добра идея. Дядо ѝ би се гордял с нея. Толкова би се гордял, че тайната сигурно щеше да се изплъзне от устните му и да достигне до ушите на баща ѝ. Баща ѝ имаше много особено отношение към корпоративния шпионаж. Според него последният трябваше да се практикува дискретно, от хора, които не можеха да бъдат проследени и свързани със семейство Кори.

– Тогава защо вечеряте сама? – попита Силвен.

Тя го изгледа унищожително. Падението от позицията на американска милионерка с мисия да откупи тайните му до обект на неговата социална благотворителност беше брутално. Разбира се, той не беше толкова загрижен за положението ѝ, колкото се стремеше да я унижи.

– Защото всъщност аз не обичам хората – излъга студено тя.

Така, тази реплика щеше да затвори устата на всеки и да го накара да посвети вниманието си на жената, с която вечеряше. Кейд се запита какво ли беше да ходиш с мъж, който умееше да прави онова, което правеше той с шоколада, и който имаше очи тъмни като...

– Нима? – възкликна Силвен, заинтригуван. – Сигурно ги виждате като ходещи долари и евро, или как?

Секунда преди да извади кредитната си карта, да я остави с трясък на масата и да повика келнера, Кейд осъзна, че прогонването ѝ от ресторанта щеше да бъде победа за него. По същия начин, както я беше изхвърлил от своята лаборатория. Само с няколко презрителни думи и един безкрайно презрителен поглед.

Тя вдиша полека, съсредоточена върху равиолите в сметановия сос, съвсем леко оцветен в зелено, и забоде вилицата в средата.

– Бон апети – пожела ѝ любезно Шантал.

Кейд я намрази от дъното на душата си. Стократно предпочиташе подигравките пред любезността на тази красива русокоса парижанка, която седеше срещу също толкова прекрасен магьосник на шоколада.

Равиолите разцъфтяха в устата ѝ: хармонично съчетание от босилек, сол и разтопено масло, кедрови ядки, сметана, съвършена прясна паста с някакъв пълнеж, който Кейд не можеше да определи със сигурност. Всичко това кондензирано в хиляда калории хапката.