Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Кейд осъзна, че беше затворила очите си, докато се наслаждаваше на хапката, и ги отвори, за да хване Силвен Марки да се усмихва лекичко, докато я наблюдаваше. Сякаш познаваше този момент, тази първа хапка от това ястие и ѝ се наслаждаваше задочно чрез нея.

Наслаждаваше се на вкуса в устата ѝ.

Тя установи, че се изчервява, странна руменина, която се разпростря безмилостно по тялото ѝ. Кейд усещаше как руменината пълзеше по бузите ѝ, избиваше на очи и тя нямаше как да я спре и да запази достойнството си.

Усмивката на устните на Силвен Марки постепенно угасна, но той продължаваше да я гледа. Келнерът се доближи до тяхната маса и Шантал отговори на въпроса му, но Силвен явно не го чуваше.

– Силвен? – каза Шантал. Името му прозвуча толкова перфектно от нежните ѝ френски устни. Окончанието беше толкова съвършено, като диханието на стон. Той не реагира.

Шантал отмести поглед от него към Кейд и някак не ѝ стана приятно. Кейд извърна глава, за да погледне какво ставаше навън.

– Силвен – повтори Тантал.

– Хмм? – гласът на Силвен прозвуча разсеяно.

– Ти as choisi, топ cher? [14] Ти избра ли, скъпи? – Б. Пр.

– Pardon. Oui. Les ravioles [15] Извинете. Да. Равиоли. – Б. Пр. – каза той на сервитьора.

Горещата вълна я заля отново.

Това беше абсурдно и смешно, каза си тя. Дали да не се престори, че припада, за да се измъкне от този ресторант? Не, припадъкът щеше да я направи за смях. Сърдечен пристъп? Алергична реакция към босилека? Това би обяснило червените петна по лицето ѝ. Или да се престори, че нещо ѝ е влязло в окото и да изчезне в тоалетната, да се измъкне през прозореца и оттам да си плюе на петите. Кейд се огледа крадешком за табелка за тоалетната, но не видя такава на първия етаж. Което означаваше, че тоалетната беше или в приземието, или на горния етаж. Тя беше почти сигурна, че можеше да прокопае тунел, преди да тръгнат да я търсят, но не знаеше колко точно тоалетна хартия щеше да ѝ бъде необходима, за да усуче въже.

По някаква причина спускането от прозорчето на банята по въже от тоалетна хартия изглеждаше по-приемлив план от унижението да поиска сметката още сега и да излезе от ресторанта.

– Няма ли да ядете? – попита невярващо Силвен.

Този човек не можеше ли просто да си говори с приятелката си? Да обърне гръб на Кейд? Да я остави на мира?

– Не съм много гладна – каза тя. Беше гладна, когато си поръча менюто от три блюда точно преди той да влезе в ресторанта, но сега имаше чувството, че се опитваше да прокара храната си покрай ято пеперуди в стомаха си.

Устните на Силвен се оформиха в онова учудено, красиво френско "о", но без звук. Той погледна чинията ѝ, после устата ѝ. Едната му вежда се вдигна в неизречен въпрос и той отново я погледна в очите.

Какво точно си мислеше, че разбира той за нея? Какви въпроси задаваха очите му, разпалвайки тези пламъчета топлина в дълбините им?

– Днес прекалих с шоколада – побърза да обясни Кейд, без да се замисли.

Силвен доби лукаво изражение.

– Бях при Доминик Ришар – добави сладко тя.

Ударът беше толкова добър, че Шантал зяпна от удивление и малката ѝ ръка с изящен маникюр бързо скри устните ѝ.

Ръцете на Кейд също бяха украсени с изящен маникюр, но тя не умееше да прикрива устата си с тях толкова съблазнително. Французойките пред огледалото ли се упражняваха?

Устните на Силвен изтъняха така, сякаш тя се беше пресегнала и го беше зашлевила през лицето.

– А той продаде ли се? – попита презрително шоколатиерът.

Уловена натясно между лъжата и необходимостта да признае собственото си поражение, Кейд внезапно си спомни, че беше съсобственик на мултинационална корпорация.

– Нямам право да обсъждам поверителни преговори – каза тя със същото хладно спокойствие, което беше използвала на бизнес срещи хиляди пъти преди.

На Силвен Марки това никак не му хареса. Той се обърна най-сетне към дамата си, но очевидно вътрешно кипеше от яд.

– О, значи вие сте се опитали да купите Силвен? – игриво попита Шантал, явно в опит да разчупи напрежението и да си върне неговото внимание и своята приятна вечер. – Колко струваш, шери.

Силвен прониза Кейд с гръмоносен поглед.

– Аз не се продавам.

– О, не знам – подхвърли мило Кейд, търсейки идеалната презрителна реплика. Което беше много трудно на родния език на противника, опита се да се утеши тя впоследствие. – Вчера платих близо хиляда долара, за да опитам парченце от вас.

Веждите на Шантал литнаха нагоре. Дори това правеха съвършено изискано.