Лора Флоран - Крадецът на шоколад

И Кейд вървя, и вървя, и вървя.

Разхождането беше приятно.

Само дето краката я боляха ужасно.

И веднъж настъпи кучешка фъшкия.

И веднъж някакъв пешеходец протегна ръка изневиделица и сграбчи гърдите ѝ.

И веднъж тя мина прекалено близо до някакъв човек на тротоара и цигарата, която той държеше ниско долу, изгори ръката ѝ. Поне той не ѝ се ухили подигравателно, а посегна да я подхване и ѝ се извини искрено, преди да продължи забързано по пътя си. Тя го проследи с поглед, докато мъжът вървеше пред нея, питайки се дали в Париж биха сметнали за сексуален тормоз нейният порив да го настигне, да го сграбчи и да го покани на среща само защото беше достатъчно мил да не ѝ се изхили в лицето, когато я изгори с цигарата си.

Обезсърчена, тя седна в най-близкото кафене, размърда пръстите на краката си и си поръча чаша горещ шоколад. Напитката се оказа неочаквано тъмна и интензивна, твърде далеч от ритуалното какао "Кори" от нейното детство, със сладките малки дъвчащи снежни човечета. На масата имаше тънка цилиндрична захарница върху малка чинийка, но дали беше прието да се добавя захар в горещия шоколад?

Или щеше да изглежда като туристка? Може би сервитьорът ѝ беше дал захарница, защото вече беше отгатнал, че тя е туристка. Сигурно всеки момент щеше да започне да ѝ говори на английски. Всички ѝ говореха на английски.

Кейд беше изучавала френски в прогимназията, гимназията и колежа и години наред беше ходила на частни уроци, а тук всички настояваха да ѝ говорят на ужасен английски.

Тук-там по масите разговаряха двойки, размахвайки цигари над полупълните чаши кафе и вино. Може би трябваше да продават пътеводителите в Париж заедно с пакети фалшиви цигари, така че туристите да се заблуждават, че се вписват в обстановката.

В Париж пушенето на обществените места и в кафенетата не беше ли забранено със закон? Кейд остави палтото и ръкавиците си на празния стол до нея и взе чашата с горещия шоколад в ръце, потъвайки в топлината ѝ, а краката я заболяха още по-силно.

Умората я налегна. Това ли беше вкусът на поражението? Кейд никога не беше изпитвала това чувство и нямаше желание да признае, че го изживяваше сега. Тя просто възстановяваше силите си, само толкова.

Беше вървяла цял ден. Покрай прекрасни фонтани, надничайки крадешком в скрити вътрешни дворове, край витрини, които бяха произведение на изкуството.

Сградите, улиците, каменният паваж, който беше назъбил токчетата на ботушите ѝ, всичко беше толкова, толкова... парижко. Кейд беше вървяла по протежение на Сена, която беше студена и кафява, и красива. А над реката се издигаше Нотър Дам и...

..и тя поемаше към следващия шоколатиер в списъка си. И докато вървеше, тя се подготвяше – закаляваше се вътрешно всеки път – и влизаше в магазинчето. И уханието и гледката на шоколад я обгръщаха, толкова елегантни и приказни и необикновени, и...

...и шоколатиерът казваше не. Симон Касе я прониза с един бърз, проникновен стоманеносив поглед и я посъветва да разговаря със Силвен Марки. Но лекото потрепване на строгите му устни издадоха, че той казваше това само за да подразни Силвен, а не воден от искрен стремеж да ѝ помогне в нейното търсене. Филип Лионе я изгледа със сини очи, които бързо потъмняха като бурно море, и изръмжа насреща ѝ. Изрева с гласа на Аслан [12] Великият лъв, измислен герой от фентъзи поредицата за деца на К. С. Луис "Хрониките на Нарния". – Б. Пр. . Ушите ѝ пищяха, когато излезе от магазина.

Някои казваха не любезно, сякаш тя беше някаква наивна девойка, която не разбираше какво всъщност изрича. Други я отрязваха със смаян поглед, сякаш се питаха откъде на американците им идваха тези смахнати идеи. Трети бяха нетърпеливи, сякаш им беше омръзнало от американците и техните налудничави идеи. Един отхвърли предложението ѝ с откровен флирт, сякаш намекваше, че тя би могла да успее да го придума, ако усвоеше правилния подход.

Кейд запази флиртуващия шоколатиер в списъка на възможностите си. Той беше на около шейсет години и тя беше сигурна, че просто я мотае, но все пак имаше нужда от някакъв резервен вариант.

Кейд не разбираше защо всички те казваха не. Логично, те си имаха своите принципи в изкуството на правенето на шоколад. Точно това я беше привлякло тук; това беше светът, който толкова страстно копнееше да завладее.

Но защо отказваха да ѝ го продадат? Държаха се така, сякаш продажбата щеше да го разруши по някакъв начин. Като някаква инатлива старица в историческа селска къща с любимата ѝ градина, която отказваше да продаде имота си на строителния гигант, който планираше да срине къщичката с булдозер. Но Кейд изобщо нямаше такива намерения.