Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Беше му приятно да обучава такива запалени и ентусиазирани ученици и да знае, че те са запалени и ентусиазирани заради него, заради онова, на което той щеше да ги научи. Напомняха му на него самия, когато беше тийнейджър. А те, слава богу, му показваха недвусмислено, че беше извървял дълъг път от онзи тийнейджър.

Облече бялата си манта и постави бялата си шапка на главен готвач, която само той имаше право да носи, и влезе в помещението, кимвайки на Паскал и оглеждайки новата група ученици.

Моментално забеляза капиталистката Кори, при това с известна тревога. Несъмнено той не би трябвало да я познае под дегизировката от бяла шапка и бяла куртка, в която се беше изгубила.

Тя изглеждаше сладка, естествено. Отчаяно се опитваше ди извие изящното си тяло под такъв ъгъл, че японката между него и нея да я скрие от погледа му. За нейно съжаление обаче, въпросната японка беше по-дребна дори и от нея.

Той задържа погледа си върху нея един дълъг момент, докато прозрението какво точно се опитваше да направи тя, го озари и затля в него. Първо се беше опитала да го купи. После беше казала, че предпочита не друг, а Доминик Ришар. След това беше платила вечерята му с Шантал предишната вечер с такава лекота, сякаш подхвърляше монета на някой просяк.

А сега се опитваше да открадне тайните му.

Той се поколеба между самодоволството и възмущението. Беше приятно да те преследват толкова отчаяно. Тя трябваше да разбере, че изстрелът ѝ беше далеч от целта. Нима си въобразяваше, че той разкриваше най-скъпоценните си рецепти в подобно обучение за аматьори?

Тя се отказа от фокусите с хартиената шапка, в опит да скрие лицето си, докато той продължаваше да я гледа настойчиво. Постави ръце върху мраморния плот и ги сви в юмруци. По скулите ѝ плъзна руменина.

Снощи тя се беше изчервила. Неведнъж, докато седеше самотна и непокорна, арогантна и уязвима.

Беше затворила очите си в момент на чисто блаженство в мига, когато онези равиоли в техния сметановобосилков сос бяха докосвали езика ѝ, точно както Силвен предполагаше, че щеше да стане.

А после беше срещнала погледа му и се беше изчервила като божур и не беше хапнала повече нито залък.

Беше прекалено заета да се държи противно.

Той мина мълчаливо покрай другите ученици, без да прекъсва Паскал, и спря пред нея.

Юмруците ѝ се притиснаха толкова яростно в мрамора, че той се запита дали нямаше да нарани кокалчетата на пръстите си. Очите ѝ гледаха толкова напрегнато, сякаш крещяха безмълвна молба.

Молба?

Защо си се вкопчила в това желание толкова силно, прииска му се да я попита. Какво толкова важно търси тук жена като теб, щом си готова да преглътнеш думата моля?

Семейство Кори притежаваха приблизително 30 процента от какаовите плантации в света. Притежаваха ги. Те финансираха цели институти, които бяха единствената преграда между шоколатиерите като него и нашествията от вещерска метла [21] Причинявано от фитоплазми заболяване с деформация при някои видове дървета, което засяга такива ценни насажденията като какаовото дърво, жожобата и мелията. – £> . пр. , които можеха да унищожат цели реколти. Бяха известни с това, че бяха повели движението за подобряване условията на труд на работниците в какаовите плантации. Съзнанието за властта и щедростта на семейството ѝ би трябвало да го благоразположи към нея, но... тя беше платила вечерята му, сякаш бе просяк.

Не, по-лошо, сякаш той беше нейното шоколадово жиголо или нещо подобно.

– Мадмоазел Кори – произнесе вежливо той, достатъчно високо, така че всички присъстващи да чуят нейното прочуто име. – От шоколадови фабрики "Кори" – добави той, в случай че учениците не бяха направили връзката. – Присъствието ви сред нас е истинско удоволствие. Може би се надявате да научите нещо ново за шоколада?

Кейд прехапа устни. Беше се озовала натясно, след като го беше помолила с очи да ѝ позволи да остане. Не можеше да заяви, че не иска да научи от него нещо за шоколада. Не можеше и да го удари, нищо че явно изпитваше желание да го направи.

По някаква причина нейното очевидно желание да го нападне с голи ръце изпрати вълнуваща тръпка по гръбнака му. Силвен трябваше да овладее тези вълнуващи тръпки. Предишната вечер се беше увлякъл в историята с босилковосметановия сос. Защо си падаше толкова много по красиви, горди жени, които умееха да се наслаждават на фините удоволствия и живота?