Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Кейд положи длани върху прохладната гладка повърхност на мрамора, тръпнейки от вълнение. Предчувствието за мечта на ръба на осъществяването я завладя отвътре и я усука като мокър парцал, все по-силно и безпощадно, така че водата потече и за малко да избликне от очите ѝ.

Тя беше посещавала курсове по шоколатиерско изкуство и преди – например в Кулинарния институт в Ню Йорк. Както и при Алис Медрик. Но всичките бяха американски. А сега тя беше във Франция. На път да научи тайните на най-добрия шоколатиер в Париж.

Е, той се мисли за най-добрия, побърза да се поправи тя, спомняйки си презрението върху красивото му лице. Вярно, кметът също смяташе, че той беше най-добрият. Както и неговата прекрасна приятелка Шантал. Наред с по-голяма част от населението на този град. Но това не означаваше, че той наистина беше най-добрият.

Тя трябваше постоянно да си напомня това, защото той очевидно беше прекалено самонадеян. Кейд бръкна дълбоко в джобовете на мантата, решена да се овладее, и тогава кокалчетата на едната ѝ ръка се отъркаха в нещо изненадващо твърдо и студено. Тя отдръпна ръката си, после опипа внимателно предмета с върховете на пръстите си. Беше ключ. Кейд се опита да запази лицето си безизразно, докато се питаше какво отключва този ключ.

– Аз съм Паскал Гийо, втори майстор шоколатиер тук и ще бъда вашият преподавател днес – каза мъжът, който ги беше въвел в лабораторията, като зае мястото си в средата. Кейд почувства известно разочарование.

Не, облекчение. Облекчение, разбира се, че Силвен Марки нямаше да споделя своите тайни лично. По този начин избягваше риска той да я разпознае.

Тя се наведе да завърже връзката на едната си обувка и докато стоеше приведена, мушна ключа от джоба на якето в обувката си, която беше единственото възможно скривалище. Беше крайно време да започнат да шият панталони за йога с джобове.

– Когато говорим за шоколад – започна Паскал Гийо, – най-напред трябва да изясним какво ще обсъждаме. Например черният шоколад с какаово съдържание 70 процента не реагира по същия начин като млечния шоколад, без значение от агента – топлина, темпериране или върху небцето. Черен шоколад с какаово съдържание 72 процента, който идва от Карибите, ще реагира различно от черен шоколад с какаово съдържание 72 процента е произход от Андите.

Кейд отново притисна ръце върху мрамора, съсредоточена върху удоволствието от неговата прохлада, а думите сякаш изгубиха отчетливите си очертания край ушите ѝ. Тя познаваше това чувство. Химиците във фабрики "Кори" бяха разнищили науката за шоколада до стотна от градуса. Химията беше една от нейните любими дисциплини в колежа.

Погледът ѝ обходи помещението, опитвайки се да попие всяка подробност.

Върху една стена бяха подредени лавици е ликьори, някои от които можеше да различи от мястото, където стоеше – бял и тъмен ром, и бронзовият нюанс на арманяка. Покрай стените бяха нахвърляни грамадни чували от зебло, щамповани е черни надписи. Какво означаваха тези думи? Какво имаше в тези чували и от какви земи идваха те?

Върху един от рафтовете бяха наредени бутилки от матирано тъмнокафяво стъкло с нечетливи етикети – какви ли аромати криеха те? Готварска опаковка ванилия лежеше отворена на плота, кафявите зърна проблясваха лъскави на фона на златистата вътрешност на торбичката, други няколко вакуумирани пакета бяха струпани под рафта с екстрактите. Кейд долавяше аромата на ванилията от мястото си. Тя придаваше оттенък на шоколада, омекотяваше го, добавяше сладост.

– При мосю Марки ние работим с доставчик, който изпича счуканите какаови зърна – като спазва нашите спецификации, разбира се – каза Паскал Гийо. – Повечето сладкари купуват шоколада на блокове, като тези тук – той посочи един куп шоколадови блокове в различни нюанси, очевидно прясно отломени от други по-големи блокове.

А в "Кори" натрошените какаови зърна се пекат на място, също според строги спецификации, помисли си Кейд. Правеха това от близо сто години. На тях обаче никой не им го признаваше.

– Моля всички да дойдат, за да си вземат парчета – подкани ги Паскал Гийо.

Тежестта на парчетата шоколад отново разпали вълнението на Кейд.

Може да беше влязла тук под фалшиво име и като шпионин, но щеше да твори шоколад в парижка лаборатория.

Силвен съблече палтото си в коридора пред помещението, където се провеждаше обучението, и се усмихна леко, чувайки характерен японски акцент да се бори с въпроса на френски. Някои шоколатиери оставяха тези неща на своя су-шеф, но той обичаше да води сам курсовете си. Понякога се случваше да им се падне някой особняк, но повечето ученици бяха страстни аматьори в приготвянето на шоколад, щастливи и очаровани от присъствието си в курса.