Лора Флоран - Крадецът на шоколад

От минаващите покрай тях групи хора долитаха смях и откъслечни разговори. По това време на годината през площада преминаваха повече белгийци, отколкото туристи, повечето бяха приветливи и спокойни, хапнали и пийнали в бистрата наоколо.

Кейд мълча дълго преди накрая да заговори, тихо и яростно:

– Ако спечеля тази битка, мога да остана тук. Някой ще трябва да ръководи сливането на компаниите, продаването на частите, новият клон на "Кори" в Европа.

– Кейд, защо трябва да правиш това? При положение че ти не искаш да управляваш европейския клон на "Кори". Ти отчаяно копнееш за нещо различно.

Тя прехапа устни, но издържа погледа му.

– Защото ще мога да остана тук – прошепна тя.

– Какво значение има дали ще останеш тук, ако носиш със себе си света, от който искаш да избягаш?

Тя стискаше и отпускаше юмруци, впивайки нокти в дланите си.

– Силвен – прошепна тя, сякаш това ѝ причиняваше болка. – Ти как мислиш, защо?

Ударът го срази.

– Заради... мен? Ще направиш каквото не искаш, заради мен?

– Това е компромис. Оставам тук. Оставам "Кори".

– Ами ти?

– Какво аз?

– Не ме разбирай погрешно. Аз искам ти да си тук. Но къде си ти в цялата тази сделка? Оставаш в Европа заради мен, оставаш в "Кори" заради баща си и заради шоколадовите фабрики "Кори". Какво правиш за себе си?

– Ще остана тук – каза тихо тя. – С теб.

Той я притегли в прегръдката си и я притисна силно, с преизпълнено от щастие сърце.

– И не само. Щом искаш да твориш в шоколатерии, трябва да правиш компромиси.

Тя се отдръпна от него и напъха ръце в джобовете на сакото си, прегърбила рамена.

– Добра съм в тези неща. Това е семеен бизнес и аз имам много отговорности към много хора. Може би трябваше да избера същия път като сестра ми и да отхвърля тези отговорности от самото начало. Но аз вече съм ги поела и... не виждам друг начин.

– Защо не? Щом можеш да чертаеш петгодишни планове и умееш да договаряш съвместна оферта за изкупуване на друга мултимилионна компания, явно си в състояние да планираш персонална стратегия за измъкване, ако поискаш. Не ми казвай, че не си способна да намериш решение.

Кейд сбърчи вежди и го прикова с продължителен, замислен поглед, сякаш се опитваше да се види отразена в очите му.

Добре. Доколкото Силвен можеше да прецени, той имаше доста точна представа за нейния характер, интелигентност и страст, и щеше да ѝ бъде от полза да се погледне през неговите очи.

Той сведе очи към лицето ѝ и я гледа дълго, на фона на красивия "Гран Плас", заобиколена от къщите на гилдиите. Благодарение на високите токчета на ботите, тя му стигаше до брадичката, вместо до рамената, но Силвен се съмняваше, че тя ги беше обула, защото изпитваше нужда от височина. Подобно на хората, които бяха построили сградите на този площад, тя изглеждаше напълно уверена в своето право да доминира всяка ситуация.

Вероятно би могла да доминира обута в дънки, но Кейд Кори се стараеше да се облича елегантно за бизнес срещите. Сигурно това беше израз на нейната гордост. Сигурно беше нещо подобно на неговото упорство да носи професионално облекло дори в собствената си лаборатория, дори когато предпочиташе да дойде облечен в удобни дрехи след късата нощ.

Освен това ѝ харесваше да изглежда добре, помисли си той с усмивка, спомняйки си някои от най-сексапилните ѝ тоалети. Тя обичаше красивите дрехи.

В близките дни тя вероятно щеше да излезе на пазар и да обиколи бутиците на дизайнерите на "Фобур Сент Оноре", като повечето богати жени. Силвен беше очарован колко инцидентно място в приоритетите ѝ заемаше купуването на дрехи, далеч зад важните неща като шоколада. Но някой ден тя щеше да излезе на пазар и той нямаше търпение да види с какви покупки щеше да се прибере вкъщи Кейд Кори.

Той сви ръката си в юмрук в джоба на палтото си, като си каза наум да внимава с това видение, защото в него тя влизаше през вратата на неговия апартамент, натоварена с фриволни покупки, струпваше ги на пода на хола и му показваше покупките една по една. Тоест домът, в който се прибираше тя, беше неговият.

Проблемът беше, че всеки път, когато си я представяше да прави нещо в бъдещето, той искаше по някакъв начин да бъде част от него – например да я слуша как му разказва за съответното нещо в края на деня или да е с нея, докато тя го правеше. В неговата любима представа за бъдещето, Кейд беше там с него.

В неговото видение на онова, което той искаше от света, имаше безброй красиви моменти, красиви като този тук, със светлината от сградата на кметството, която очертаваше профила ѝ с меко сияние и хвърляше отблясъци по косата ѝ в студената северна нощ, който го изпълваше с желание да я прегърне и стопли.