Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– Не си свикнал – каза учудено тя. Другите жени луди ли бяха?

Той издаде някакъв звук. Не можеше да се разбере дали беше цяла дума.

– Ти не си свикнал да те съблазняват.

– По-леко – успя да изрече дрезгаво той. – Много по-леко. Повече с... нацупени устни. Наистина ли ще останеш!

– Мога да го направя с нацупени устни – каза Кейд и коленичи.

– Ах, ти, мръснице – Силвен вече дишаше запъхтяно. Беше напълно безпомощен. Зави ѝ се свят от усещането за власт.

– Знам, че те обичам – каза тя и го вкуси.

– Кейд...

– Искаш ли да остана? – това беше подвеждащ въпрос, особено в този момент, тя знаеше това.

Той хвана рамената ѝ с дива мощ, силните му пръсти ѝ причиниха болка, най-после я беше уловил отново. Той отвори очи, по-жарки от разтопен шоколад.

– Кейд. Във всяка моя мечта присъстваш ти, в моя дом, в моята лаборатория, с моите деца, мечтая си как приготвям вечеря за нас в студените вечери, представям си как се смеем и танцуваме и как сме... заедно. Всеки шоколад, който направих, откакто те срещнах, го правех за теб. Виждах твоя поглед върху ръцете си, докато забърквах съставките, представях си как ще се топи върху езика ти. Не си играй с мен. Не мога да го понеса.

Тя го погледна, вече не беше опиянена от собствената си сила, а обзета от безпомощно недоумение.

– Наистина ли? И ти ли го искаш?

Той се засмя неочаквано и тържествуващо и я притегли върху тялото си с лекотата на овладяната сила.

– Можеш да вземеш дори името ми – прошепна той в устата ѝ, между целувките, обвивайки краката ѝ с тялото си, вкопчен в дрехите ѝ. – Но моля те, не го слагай върху шоколадчето "Кори".

– О! – дори в тази секунда, докато той събуваше дънките ѝ, Кейд се разсея от една внезапна, прекрасна идея. – Шоколадчета Кейд Марки!

Той проникна в нея силно, със смесица от мъст и желание, заради идеята ѝ.

– Не – каза той дрезгаво и непреклонно. – За бога, ето за това те обичам.

– Аз също – тя обви ръце около изваяните, напрегнати мускули на гърба му. – Аз също.

Ако неговата шоколатерия продължаваше да въздейства на Кейд като безпогрешен афродизиак, той трябваше да потърси апартамент в съседните сгради, помисли си малко по-късно Силвен. Или да постави легло в кабинета си.

Разстоянието от две пресечки между неговия апартамент и лабораторията беше съвсем приемливо, когато идваше на работа и се прибираше пеш, но в малките часове на декемврийска нощ, то изглеждаше непосилно след страстен секс.

А гарсониерата, която беше наела Кейд, за да го следи, имаше сериозни недостатъци по отношение на удобното, меко легло, помисли си той, свивайки се на твърдия матрак до нея. Но засега вършеше работа. Имаше паметно стълбище и очарователно тесен асансьор, както преди малко беше открил.

Какво пък, Кейд можеше да купи целия последен етаж и да го преустрои в мансарда или в друго артистично пространство. Той щеше да проектира обзавеждането за кухнята.

Включеното осветление беше заслепяващо в спалнята. Силвен зави нея и себе си през глава с юргана, като деца, които си играеха на палатка. Чувстваше се развълнуван като дете, но никога не се беше чувствал толкова наситено, радостно зрял.

Пръстът му очерта линия от рамото надолу по ръката ѝ.

– Моето име върху теб – прошепна учудено той. – Наистина ли? Сериозно ли го каза?

Тя също изглеждаше учудена и озадачена.

– Нали знаеш, че се познаваме от по-малко от два месеца? Аз от гимназията не съм ходила с никого.

Сърцето му натежа като камък.

– Тоест, ти искаш да изчакаме още малко, да проверим връзката ни – мамка му. Защо тя не можеше да се чувства абсолютно уверена като него?

– Не – сините очи проникнаха в неговите с онзи прям поглед, който го зареждаше с електричество. – Аз проверих всичко, каквото трябва. Вече знам какво искам.

Силвен се вгледа в тези сини очи, толкова широко отворени в сумрака под завивките.

– И това съм аз.

Тя протегна ръка и докосна с пръсти голата кожа на гърдите му, в недвусмислен жест. Силвен почувства как сърцето му затупка по-бързо. Не беше изключено той да умре от гордост, че тази жена искаше той да бъде неин.

– И това си ти.

– Dieu – той я притегли към гърдите си. – Как е възможно да извадя такъв късмет?

– Късметът няма нищо общо тук.

– От всички шоколатерии в Париж, ти влезе в моята.

– Никога не бих помислила, че точно ти ще отдадеш на късмета това, че влязох в твоята шоколатерия. В коя друга можех да вляза?