Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Те не бяха високи, макар че петдесетинагодишният мъж беше по-едър, но и двамата се държаха точно като Кейд – сякаш притежаваха целия свят.

– Силвен Марки – каза уверено петдесетинагодишният мъж с безупречно подстригана прошарена коса. – Аз съм Мак Кори. Значи ти си мъжът, който се опитва да открадне дъщеря ми.

Силвен сви рамена.

– Тя искаше да открадне най-доброто. Аз също.

Напрежението на Кейд се разтопи.

– Освен това аз не се опитвам да открадна дъщеря ви. Вече направих това. Така че ако сте дошли тук, за да се опитате да я върнете в правия път, ще трябва да напуснете моята лаборатория.

Кейд спря да се топи и стрелна Силвен с ужасен поглед. Може би беше свикнала хората да стъпват на пръсти около баща ѝ.

Мак Кори се вгледа продължително в него и накрая изръмжа.

– Добре. Май те харесвам. Това все пак е нещо.

Мъжът, който явно беше дядо ѝ, Джеймс Кори, оглеждаше алчно лабораторията. Той изглеждаше невероятно бодър за осемдесет и две годишен старец, сбръчкан и с оредяла бяла коса, но изправен и горд. Силвен не си беше давал сметка, че млечният шоколад е толкова полезен за здравето. Сигурно се дължеше на стеариновата киселина.

– Истински, откровен до втръсване, френски нафукан шоколатиер и сноб – възкликна възхитено старият Кори, оглеждайки го от главата до петите, сякаш Силвен беше картина, която той възнамеряваше да закупи и да добави към колекцията си. Това беше една от най-вбесяващите черти в това семейство. – Трябва да ти го призная, Кейди. Не съм допускал, че никой ще успее да доведе такъв екземпляр в семейството. Как успя да го отучиш да се отнася учтиво с теб?

– В семейството? – Мак Кори подскочи. – Вие двамата вече говорите за семейство? – той изгледа Силвен преценяващо, сякаш анализираше гените му за капацитет да произведат бъдещи изпълнителни директори на фамилния бизнес.

– Обзалагам се – увери го старият Кори. – Тя не си губи ума лесно, но загуби ли го веднъж, то е като гилотина – той прокара ръба на дланта по врата си, издавайки тихо свистене като при спускането на острието. – Край.

– За какво говорите? – попита възмутено Кейд. – Кога съм си губила ума или главата?

Силвен се засмя. Не можеше да се сдържи.

– Никога – призна Джеймс Кори. – Ти обикновено си толкова хладнокръвна и овладяна.

– Каква е? – намеси се Силвен. От първия миг на тяхното запознанство Кейд се беше държала толкова страстно, безпомощно и необуздано. Нима единствената причина за това беше той ?

– Бях започнал да се притеснявам, че ще се окаже същата като баща си – довери му Джеймс Кори.

Мак Кори хвърли възмутен поглед към баща си. Кейд явно реши, че баща ѝ беше получил предостатъчно ритници тази седмица, защото се отдели от Силвен и отиде да го прегърне.

Когато баща ѝ я прегърна, Силвен изтръпна от необоснования страх, че другият мъж щеше да я качи в своята лимузина и да изчезне с нея.

– Да не си дошъл в Париж, за да се опиташ да ме разубедиш? – попита тя баща си.

– Не, да потърся апартамент. Двамата с дядо ти смятаме, че е крайно време да се сдобием с едно парченце френска земя.

Едва когато видя как изражението на слисано щастие разцъфтя върху лицето на Кейд, Силвен осъзна какво всъщност ѝ беше коствало да се раздели със семейството си.

– Плюс това изкарахме отвратителен Ден на благодарността, затова си помислих, че ще ни се отрази добре да се съберем всички заедно и да посрещнем Коледа в Париж. Да опознаем новите ни роднини. Оттук е по-близо до Кот д'Ивоар, така че може да убедим Джейми да дойде за празниците.

– Аз съм на осемдесет и две години, а никога не съм посрещал Коледа в Париж – обади се Джеймс Кори. – Можеш ли да повярваш?

Майката на Силвен беше на петдесет и три и никога не беше посрещала милиардери за Коледа, но щеше да ѝ се наложи да свикне е тази мисъл по бързата процедура.

– И няма да се опиташ да ме разубедиш? – попита удивено Кейд.

– Вече опитах да го направя – призна Мак Кори, с известна горчивина. – Не се получи.

– Не се укорявай за това, синко – успокои го баща му. – Дори аз не успях, така че ти си виновен.

Мак Кори отправи към баща си поглед на закалено търпение и отказа да захапе стръвта.

– Плюс това, ти през цялото време ме лъжеше, Кейд, с което никак не ми помогна. Можеше да представиш ситуацията в различна светлина, вместо като бизнес решение.

Кейд изглеждаше напълно сразена.

– Така че ще ви погостуваме. Ти вече намери ли надежден брокер на недвижими имоти?