Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Кейд скръсти ръце пред гърдите си и премигна, бавно и възхитено. Въпреки че цял живот беше работила заедно с баща си, Мак Кори водеше с трийсет години повече опит, така че все още можеше да я хваща неподготвена.

Силвен се усмихна леко.

– Просто така, от любопитство, вие какво искате от живота? – попита той новия си beau-pere.

– Моите дъщери да са щастливи, компания "Кори" да доминира на пазара на шоколад и моето семейство да пребъде и да наследи земята – побърза да отговори Мак Кори. – Не искам много, нали? Какъв е смисълът да имаш пари, ако вгорчаваш живота на децата си с тези пари. Нали, татко? – добави той доста язвително.

– Междувременно, ако вие двамата се хванете на работа върху частта за семейството, така че да не се налага да чакам да навърша деветдесет, за да се пенсионирам, ще бъде чудесно.

Силвен се стресна.

– Чакайте. Защо? Вие не мислите, че някое от моите деца ще ръководи шоколадови фабрики "Кори", нали?

– Деца? – изрече един глас от вратата на магазина. Силвен отмести очи от мъжете от фамилия Кори и видя майка си и Натали, натоварени с множество луксозни торби. Зад тях Шантал, също нарамила няколко лъскави торби, стоеше като вкаменена на вратата. Трите жени бяха отколешни бойни другарки в шопинг офанзивите. – За деца ли говорите?

Маргьорит огледа Кейд, сякаш анализираше нейните гени. В погледа ѝ вече нямаше и следа от враждебност, на нейно място се беше появил абсолютен възторг.

– Вашият... син, предполагам – иска да се ожени за дъщеря ми – съобщи ѝ Мак Кори, протягайки ръката си.

Маргьорит погледна протегнатата ръка с върховно недоумение, подмина я и залепи няколко ентусиазирани целувки по бузите на Мак Кори. Не две, а четири ентусиазирани bises, от вълнение.

– Брак? Силвен, ти ще се жениш? Най-после? Най-после!

Увлечена в своя възторг, тя се обърна и залепи няколко целувки и върху бузите на Кейд.

– Никой от вашето поколение не се жени! Силвен, никога не съм мислила, че ще се ожениш! Ще бъдеш в бяло, нали? – разгорещено попита тя Кейд. После плесна отново с ръце, вдигнала поглед към небето, изпълвайки Силвен с подозрението, че молитвата касаеше лично него: – Un mariage.

– Наистина ли? – развълнувано възкликна Натали. – Това ще бъде забавно. Може ли аз да съм шаферка?

– Брак? – изрече един от най-ненавистните гласове за Силвен.

Кристоф. Не, той повече никога нямаше да пусне друг кулинарен блогър в магазина си, до края на дните си. Този тип беше по-досаден от конска муха. Постоянно досаждаше в лабораторията. Кристоф спря до Шантал и отправи замечтан поглед към Кейд.

– Май трябваше да се усетя за подобно развитие на събитията – каза той на Шантал, която беше най-близкият удобен слушател. – Те и двамата са толкова мелодраматични.

– Да – каза примирено Шантал. – Сигурно аз също трябваше да се досетя. Но аз не можах.

– Хм, кой сключва брак в наши дни? Толкова е старомодно.

– Той е романтик – отбеляза Шантал. – И никой не може да го отучи от тази черта на характера му.

Кристоф обърна глава и за първи път я погледна наистина. После побърза да се наведе, за да разменят целувки за запознанството.

– Аз съм Кристоф. Приятел на Силвен. Вие харесвате ли романтиците?

Приятел, помисли си Силвен, но ядът му бързо премина. Кейд беше увила ръка около кръста му и го гледаше в очите, толкова безмерно щастлива, че му се прииска да можеше да затвори в бутилка този момент и да го пуска на свобода, за да му се порадва тя всеки път, когато се почувстваше тъжна до края на живота си.

– Наистина ли тук никой не се жени? – промълви тя.

– Не е толкова разпространено – призна той. – Повечето хора просто живеят заедно цял живот. Но ти вече ми обеща, така че не се опитвай да се измъкнеш сега.

– Да не си посмяла! – намеси се Маргьорит, обезпокоена.

От вълнение тя сви ръцете си в юмруци. Тя почти подскачаше на пръсти.

– Un mariage. Нямам търпение да съобщя новината на моите приятелки. Ще позеленеят от завист, техните деца не са женени. Може ли да ти помогна в избора на булчинска рокля? – попита тя Кейд.

Кейд хвърли един бърз аналитичен поглед към изобилието от пазарски торби.

– Да – отговори тя без капка колебание. Очевидно вече знаеше как точно да се сприятели със своята бел-мер.

– Нека да отидем на "Фобур Сент Оноре" – тя нарочно спомена името на улицата в Париж с най-висока концентрация на безбожно скъпи бутици на френски дизайнери.