Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Кейд имаше нужда да се потопи в уханията и вкусовете на шоколатерията на Силвен.

Тя влезе в лаборатория с дубликата от ключа, който Силвен така и не ѝ беше поискал, и с кода, който той така и не беше променил. Веднага щом вдъхна ароматите в лабораторията, косъмчетата на тила ѝ настръхнаха и по тялото ѝ премина сладостна тръпка, подобна на първия досег с топлината след дълго мръзнене навън. Тя притихна за миг, затворила очи, отдадена на диханието.

После прекоси празната лаборатория и влезе в магазина, за да разгледа витрините отвътре. Следите от стъпките на малкия крадец на шоколад в композицията се виждаха и оттук. Вътре в магазина, тя се потопи в зимната гора; клиентите щяха да се докоснат до нещо магическо, което вече си беше отишло, което те нямаше да могат да намерят. Върху поставките бяха подредени за продан кесийки с "нейния" шоколад, тъмният горчив шоколад, който Силвен беше оставил на прага ѝ.

Беше го нарекъл Амур.

О! Названието я порази като удар в слънчевия сплит, оставяйки я без дъх. Тъмна, богата, горчива, нежно разтапяща се любов.

В кабинета му лаптопът беше затворен и бюрото разчистено, всичко беше прилежно подредено. Но пред лаптопа лежеше едно шоколадче "Кори", сякаш беше последното нещо, което беше докосвал човекът, преди да стане от бюрото.

Тя посегна да прокара пръсти по обвивката, проследявайки буквите на името си.

– Значи ти се върна – каза един глас зад гърба ѝ.

Кейд почувства как косъмчетата по ръцете и врата ѝ настръхнаха. Както онзи път, когато магьосникът я беше сварил ненадейно в тъмното.

– Знаеш, че не можех да остана далеч.

Той се доближи зад нея, докато тялото ѝ се оказа приклещено между неговото и бюрото. Шията ѝ остана уязвима и незащитена.

– Не знам дали ти казах, но си търся нов чирак.

Чирак на магьосника. Гласът му, плътен и тъмен като нощта и неговото изкуство, я накара да се почувства така сякаш трябваше да се бори за тялото и душата си. Уханието на неговия шоколад беше навсякъде, заливаше кабинета му откъм лабораторията.

– Имаш ли нужда от... maitre? – съвсем умишлено, той обгърна последната дума в паузи и сенки. Съвсем умишлено, той не каза метр шоколатиер. Само метр.

Тялото ѝ се изви неволно. Главата ѝ се облегна назад, за да докосне гърдите му. Той подхвана бедрата ѝ, отказвайки да ѝ позволи да се отпусне върху него.

– Ти си жесток, Силвен – прошепна тя. – Не съм те виждала от седмици.

– Знам – каза той. – Не мога да се сдържа – той уви косата ѝ около ръката си и дръпна главата ѝ още по-назад, извивайки тялото ѝ като лък. Лък за неговата стрела. Другата му ръка се плъзна между бедрата ѝ нагоре по тялото, за да улови гърдата ѝ. – Хайде, позволи ми да бъда жесток към теб.

Под докосването на ръката му лумнаха десетки огньове.

– О, боже – прошепна едва чуто тя. – Обичам, когато си безмилостен с мен.

– А аз обичам да зависиш от моята милост – прошепна той в ухото ѝ. Без да изпуска косата ѝ, той изтегли бедрата ѝ назад, извивайки лъка още повече. Той използва натиска на ръката си между краката ѝ, за да притисне бузите на дупето ѝ към члена си. Дъхът му облъхваше жарко ушната ѝ мида. – Защото аз съм се оставил на твоята.

Кейд вече трепереше от желание. Катастрофалната загуба от "Тоутъл Фудс", последният разговор с баща ѝ, преди да дойде в Париж – всичко това мина на заден план, прогонено от яркото зарево на този момент.

– Чиракът не трябва ли да доставя наслада на своя учител? – прошепна тя.

Бедрата му се притиснаха към дупето ѝ, дланта му я държеше заложница със силата на натиска върху венериния ѝ хълм. Тя потръпна с цялото си тяло.

– Вече го правиш – прошепна той, ниско и гърлено.

Кейд се изви рязко, освободи се от него и го притисна до бюрото му.

Той се хвана за ръба, без да откъсва поглед от нея, с черни пламтящи очи.

Тя посегна към дънките му.

Той се вкопчи в ръба на бюрото.

– Кейд. Не си играй с мен. Знаеш ли колко време продължава истинското чиракуване? Не си играй с идеята, ако действително не възнамеряваш да останеш поне за срока на чиракуването.

– Ще правя с теб каквото искам – Кейд смъкна ципа на дънките му. Главата му се отпусна назад и тя видя силните мускули на гърлото му. – Както ти правиш с мен.

Той затвори очи.

– Кейд. Не ме докосвай. По дяволите. Кейд. Спри – но той не я хвана и не я спря. – Ако не можеш да обещаеш, че ще останеш, пусни ме. Putain – бедрата му потръпнаха безпомощно. Беше толкова странно да вижда как всеки един мускул в тялото му се беше изопнал, да знае колко по-силен беше от нея и все пак да има такава власт над него.