Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– И знаеш ли какво? – каза тя, гласът ѝ потрепери само за миг, сякаш това беше последната капка в преливащата чаша на огорчението ѝ. – Днес е Денят на благодарността. А братята Фиренце изобщо нямат представа какво е пай с тиква.

– Денят на благодарността. Това е голям празник в Щатите, нали? Единственият ден в годината, когато американците ядат нормална храна или нещо такова, нали?

– Силвен. Не ми помагаш – но прозвуча така, сякаш той ѝ помагаше, защото ядосаната насмешливост в гласа ѝ стабилизира треперенето.

Той я прегърна през раменете.

– Къде е хотелът?

– Ще заспя веднага щом се допра до леглото – тъжно го предупреди тя.

– Беззащитна жертва. Точно това ми харесва.

Тя наистина беше изкусително сънена, усмихната и послушна, сякаш всяко докосване на ръката му изцеждаше последните капчици напрежение от тялото ѝ и заедно с него цялата ѝ енергия. Тя беше почти като кукла, но одушевена, по-топла, поддаваща с тихи звуци под всяко докосване.

Това също беше еротично. Когато тя свърши, вълните на оргазма ѝ подействаха като приспивно люлеене. Когато той свърши, само няколко секунди след нея, му се стори, че тя вече спеше, приемайки го в сънищата си.

Силвен се отпусна на едната си страна, все още в нея, подпрян на лакът, за да я погледа, милвайки със свободната си ръка гърба и дупето ѝ.

Тялото ѝ беше толкова малко до неговото, крехко, макар Силвен да знаеше, че тя притежаваше неподозирана твърдост и сила. Освободена от кока, правата ѝ кестенява коса се разпусна, милвайки неговата и нейната кожа с всяко дихание. В този момент тя беше само негова, но вече му се изплъзваше, сънищата я отнасяха на места, които оставаха непознати за него.

Веднъж тя го беше попитала дали бе опитвал да стигне до женското сърце. Вероятно беше добре, че подобно на последните му кадифени шоколади, тя не можеше да види усилията зад неговите шедьоври.

Три седмици по-късно...

На витрината на шоколатерията на Силвен Марки растеше гъста елхова гора от шоколад, с натежали едри клони, сякаш изваяни от един солиден блок кувертюр, посипани с бял скреж. Грубите линии, с които бяха изсечени, дълбочината на перспективата, количеството и осветлението им придаваха драматичен, мистериозен вид, сякаш наблюдателят стоеше на входа на някаква огромна, древна, заснежена гора. Беше красива, мамеща и съвсем мъничко опасна, като белоснежна нощ; тя изпълваше сърцето с копнеж да пристъпиш напред и да тръгнеш сред дърветата. Навътре се виждаше хижа, шоколадът беше изваян в някаква стара, вехта, малко схлупена къщичка, на покрива на която имаше нещо като звезда. Можеше да бъде място, където Пер Ноел [42] Дядо Коледа. – Б. Пр. се отбиваше, за да си отдъхне, или лек намек за озарената от рождествената звезда плевня, или можеше да бъде просто горска хижа в зимната нощ. Въпреки своята непретенциозна външност, при по-внимателно вглеждане къщичката поразяваше с изящните си детайли – свещ, отпечатък от стъпки на птица върху перваза на прозореца.

И навсякъде, навсякъде имаше следи от нечие присъствие, знаци, които можеха да означават подарък или кражба. Някой беше оставил стъпки в снега от пудра захар. Един шоколадов лешник се беше търкулнал от хралупа в дървото, сякаш някой се беше вмъкнал тайно в хралупата на катеричката. От покрива на къщурката тръгваха следи от шейна, които се скриваха сред дърветата. В невероятна миниатюра, върху масата в хижата имаше кутия с шоколадови бонбони на Силвен Марки – миниатюрната кутия беше изработена от оцветен бял шоколад. Капакът ѝ беше отворен и вътре липсваше едно шоколадче.

Очите плъзваха по сцената в търсене на човека или създанието, което беше минало оттам, оставяйки следи зад себе си. Но тя или то не се виждаше, оставаше само мистерията.

Кейд стоя дълго пред тази витрина, хванала с едната ръка дръжката на малкия си куфар. Изминалата седмица беше тежка. Изминалият месец беше тежък. Те се бяха провалили. От "Тоутъл Фудс" бяха предложили по-висока оферта и те бяха загубили "Девън Кенди".

Европа беше изгубена. Нейното право да остане в Европа беше изгубено.

Когато остана без извинения, Кейд проведе един много дълъг разговор с баща си, който все още не можеше да преглътне другата загуба, която тя му беше сервирала.

Тя не беше виждала Силвен през последната седмица. Неговите ангажименти около коледния шоколадов сезон и нейните във връзка с офертата за изкупуване на "Девън Кенди" бяха направили пътуванията от Париж до Брюксел разпокъсани и трудни. Кейд винаги знаеше кога Силвен се беше събудил, защото първата му работа всяка сутрин беше да ѝ изпрати есемес, нещо смешно или секси, или просто tu me manques (липсваш ми), а късно вечер се чуваха по телефона. Но тя не му беше казала, че се връщаше в Париж тази вечер. След като провалът с "Девън Кенди" изкристализира, тя не бе правила нищо и не беше разговаряла с никого другиго, освен с баща си и дядо си.