Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– Ами... – той се опита да се засмее наперено. – Може би ще се изненадаш да научиш, че навремето не бях чак толкова готин, колкото съм сега.

Благодарение на фотоалбума от майка му това не трябваше да е изненада, но Кейд сякаш бе гледала непохватния дългун от снимките през някакъв ласкателен филтър.

Междувременно стигнаха до "Гран Плас" [40] "Гран Плас" (на френски Grand-Place, големият плохцад, а на нидерландски Grote Markt, големият пазар) е централният площад в стария град на Брюксел. Ограден от готически и барокови фасади, той е най-важният туристически обект в града и сред най-известните му забележителности, с размери приблизително 68 на 110 м. От 1998 г. "Гран Плас" е част от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. – Б. Пр. и Кейд се спря в светлините на готическата сграда на кметството, устните ѝ постепенно се оформиха в съвършеното "о" на изумлението, когато дешифрира значението на думите му.

– Искаш да кажеш, че тя те е зарязала?

Кейд наистина беше балсам за егото му.

– Мисля, че тя беше млада и глупава – каза Силвен с престорена арогантност и шеговито съжаление на погрешната преценка на старата си приятелка.

– И аз мисля, че е била млада и глупава – отбеляза Кейд, без никаква преструвка. – И мисля, че сега осъзнава колко е била глупава.

Това... може би беше вярно. Но ако тяхното приятелство беше устояло на дългогодишното увлечение от страна на Силвен към Шантал, щеше да устои и на настоящото увлечение от страна на Шантал към него. Шантал просто отново се беше почувствала изгубена и се обръщаше към него както правеше винаги, когато се почувстваше изгубена. Но рано или късно тя щеше да подреди любовния си живот и да намери точния човек. Всъщност Силвен дори имаше идея – да я запознае с Кристоф ле Гурман и да уцели с един куршум два заека. Напоследък често си фантазираше как изстрелва куршум в главата на блогъра.

– Значи, нямаш любовници? – уточни Кейд.

Като булдог, спомни си Силвен.

– Не бих казал, че нямам любовници.

Върху лицето ѝ се изписа такова изражение, сякаш я бяха зашлевили. Сякаш той ѝ беше ударил шамар.

Прииска му се да я удуши. Той протегна пръст и я почука може би прекалено силно по гръдната кост.

– Ти какво си?

– Нямаш други любовници? – уточни нетърпеливо тя.

– Точно сега? Като въплъщение на френския стереотип? Между другото, представата за нашата небрежна невярност не отговаря на истината.

Тя въздъхна с раздразнение.

– Това няма нищо общо с националността ти. Жените сигурно постоянно ти се хвърлят на врата.

Той се засмя. Истински балсам за егото му.

– Мислех, че си разбрала това за мен, Кейд – аз слагам в устата си само абсолютно най-доброто.

С това той едновременно я накара да замълчи и да се изчерви силно.

Той стисна ръката ѝ, доволен от ефекта.

– Е, как си?

Тя мълча известно време.

– Нали знаеш как понякога трябва да работиш много за нещо, дори не го искаш, но все пак трябва да го направиш?

– Не – каза той. Силвен Марки се трудеше за онова, което искаше. Той не си губеше времето за нещата, които не искаше.

– О – Кейд отново се умълча. – Ами, ето какво става. Не знам дали ще спечелим тази битка. Работя по договор с "Фиренце", но проблемът е, че и ние, и те искаме едни и същи части от "Девън Кенди" и не искаме едни и същи други части. Така че може да не успеем да осъществим сливането заедно. И без значение каква оферта ще направим, "Тоутъл Фудс" вероятно ще вдигнат залога на първата си оферта и ще спечелят наддаването. Ще бъде война на надцакване и аз не знам докъде можем да стигнем. Баща ми работи върху финансовата страна.

– Да се върнем на онова, което започна да казваш, за преследването на нещо, което не искаш. То е по-интересно. Искам да знам ти как се справяш.

Кейд го погледна озадачено, сякаш или френският внезапно ѝ беше изневерил, или Силвен беше започнал да говори на фламандски. Често ли ѝ се случваше това? Когато хората я питаха как беше тя, да имат предвид как е бизнесът на шоколадовите фабрики "Кори"?

– Защото си мислех, че ти каза... че търсиш нещо различно. Че повече не искаш животът ти да бъде такъв. – Че тя искаше животът ѝ да бъде като неговия. Живот, какъвто той можеше да ѝ предложи.

Кейд се спря пред Къщата на краля или Хлебната къща [41] Друга знакова сграда на Гран плас, Къщата на краля (на френски Maison du roi), въпреки че там никога не е живял крал, на нидерландски Хлебната къща (Broodhuis), тъй като е построена на мястото на първите покрити пазари, сред които и за хляб. – Б. Пр. , както предпочитаха да я наричат фламандците, и остана там наклонила назад глава, загледана в богато украсената, симетрична ренесансова фасада.