Лора Флоран - Шоколадово докосване

– Не можа ли да ми кажеш, че дядо ми се бърка където... че се държи, както обикновено? Вместо да се мръщиш и да си въобразяваш разни неща. Не виждам защо фамилното ми име е толкова решаващо в случая – Джейми се помъчи да нацупи устни, докато наближаваха елегантната стара сграда на ъгъла срещу Люксембургската градина. Дом държеше няколко торби в свободната си ръка. Джейми беше посетила пазара в Белвил [52] Квартал в източната част на Париж. – Б. р , докато той бе работил.

– Защото нарочно не ми го каза, ето защо. Ти не искаше да го знам.

– Доминик. От колко време се познаваме?

– Един месец.

Тя изглеждаше объркана.

– Две седмици – поправи се неохотно той. Тя не знаеше ли, че първите две седмици, когато седеше в неговия салон, също се брояха за познанство? – Ще станат след три дни.

Тези опити да се вкопчи в идеята за дълготрайност бяха толкова жалки.

– И ти беше категоричен за мнението си за фамилията Кори и Силвен. Така че аз не изгарях от желание да ти съобщя, че съм една от тях.

Доминик се закова на място.

– Силвен! О, мамка му, той ще ми бъде зет.

Джейми се спъна в ръба на тротоара. Дом я подхвана, когато тя залитна, изруга и едва когато тя спря и го погледна с широко отворени очи, той осъзна какво самонадеяно нещо беше изрекъл. И се изчерви.

– Така да се каже.

Джейми също се изчерви и погледна встрани.

– Ти си поканен на сватбата между другото – спомена тя, когато Дом отвори входната врата на сградата и ѝ даде път. Озоваха се сред пищна елегантност – червен плюшен килим покриваше стълбите, асансьор с остъклена врата и златна рамка ги очакваше, облечен в ливрея портиер им кимна почтително: бонсоар, мадмоазел Кори, мосю.

За да напомни на Доминик, че на тази вечеря го очаква война. Чужда територия, пълна с вражески елементи. Той вече огладняваше за тяхната кръв.

– Ще присъствам на сватбата на Силвен Марки – повтори той с неподправен ужас. Силвен Марки, мамка му! Дом се опита да запази гласа си неутрален. – Кога ще бъде?

– През юни.

Юни. Доминик се насили да диша нормално. Юни. До тогава имаше цял месец. Най-малко един месец. Да, това беше официално. Неговите опити да повярва в дългосрочен план бяха достойни за съжаление. Независимо от обещанията на Джейми, че няма да го напусне, Дом почувства нещо подобно на благодарност за поканата да присъства на проклетата сватба на Силвен, защото му гарантираше още един месец.

Те влязоха в елегантния асансьор, който се оказа срам за парижките асансьори. Доминик за първи път влизаше в асансьора с Джейми, а той се оказа просторен и остъклен, така че не им даде възможност за уединение. Още един неподозиран недостатък на това да ходиш с човек, който имаше повече пари от господ.

Изведнъж Доминик се намръщи.

– Защо Силвен каза, че е правил шоколадови бонбони само за теб? Това е кръвосмешение, дори за такъв като него.

– Правенето на шоколадови бонбони за някого невинаги е сексуално! – сопна се Джейми.

Дом вдигна вежди. Може би не беше сексуално в огромните фабрики на Кори, но когато работеше той...

– Той беше там – каза Джейми. Не беше нужно да уточнява къде. Тонът ѝ беше достатъчно красноречив. – Той дойде с Кейд.

О, боже!

– Minette – Дом несъзнателно я притисна плътно до себе си. Боже, значи Силвен я беше видял. Видял бе онова, което Дом се страхуваше дори да си представи, Джейми непосредствено след нападението.

Той я притегли до себе си, притисна лицето ѝ до гърдите си. При тези обстоятелства Силвен можеше да ѝ приготви шоколадови бонбони колкото си иска. Дом съжали, задето не е бил там, за да я храни. Но ако вече я беше познавал... ако това ѝ се беше случило под носа му... макар че Дом не знаеше как щеше да го преживее.

– Ма minette – прошепна той, галейки нейната червеникаво-карамелена коса. Днес тя беше по-мека на пипане. Откакто Доминик беше открил белега, Джейми спря да сплъстява косата си с лак за коса.

Това означаваше ли, че той бе единственият човек, заради когото тя го бе правила? Вратите на асансьора се отвориха директно във фоайето на апартамента. Самият апартамент явно заемаше целия последен етаж.

– Доминик – Кейд се усмихна, прегърна мимоходом Джейми и поднесе бузи за целувка към Дом. – Наистина очаквах това с нетърпение.

Несъмнено, помисли си той.

– Аз също – каза весело Джеймс Кори и разтърси ръката му. Самодоволният стар дявол. Неговата внучка съименничка го изгледа убийствено.