Лора Флоран - Шоколадово докосване

– Ела в кабинета ми – каза той рязко.

Кабинетът беше съвсем малък. Не беше възможно да затворят вратата, без да се притиснат един до друг, а когато я затвориха, Дом се подпря на бюрото. Разстоянието между тях беше една крачка. Той беше готов да прави секс с мен в кабинета си, спомни си Джейми думите на Кейд и пребледня от гняв.

– С колко жени си правил секс тук? – попита тя.

Доминик трепна, хвана се за бюрото и дръпна главата си назад. За секунда той сякаш се засрами, смути. После решимостта се върна на лицето му.

Джейми сложи ръката си върху неговата. Тази сила я привличаше неудържимо. И искаше да му покаже, че не се чувства омърсена от докосването. Дом погледна ръката ѝ горчиво и предпазливо, сякаш тя държеше камшик, той се готвеше да понесе наказанието.

Джейми се вгледа в лицето му. Погали бавно ръката му, спусна я по плътната материя на сладкарската му куртка, докато стигна до кожата, и уви пръсти около широката му китка. Тя се намръщи. Джейми беше работила с изоставени от родителите си или продадени в робство от някой близък човек тийнейджъри, с бити и експлоатирани деца, пораснали и възмъжали преждевременно, вършейки убийствено тежка работа. Но тя беше работила с тях – като ментор, в група. Решавайки про- блема, а не опитвайки се да живее рамо до рамо с тях. Все пак, ако престанеше да е толкова слаба и себична... тя щеше да осъзнае, че Доминик Ришар – грубият, нежен, див, красив, амбициозен Доминик Ришар – имаше проблеми.

Много проблеми.

Една от причините за любовта му към нея можеше да е... любовта ѝ към него. Една от причините за страха му от нея беше... че се страхуваше да разчита на тази любов.

Тя отново се вгледа в напрегнатото му изражение. Ръката му също беше напрегната под нейната, сякаш едновременно искаше да я отдръпне и не можеше да го направи.

– Навярно не си в настроение да изпълниш една моя фантазия, а? – попита тя.

Изражението му стана още по-сурово.

– Няма да правя секс с теб в този офис. Никога.

По дяволите, колко жени беше чукал в този офис?

– Нямах предвид такава фантазия. Нея ще оставя за по-късно, когато всички си тръгнат.

Ръката му трепна под нейната.

– Не. Аз не съм твоята фантазия.

Тя го погледна учудено.

– Мислех, че на повечето мъже им харесва да са обект на женските фантазии.

– Е, на мен не ми харесва.

Джейми реши да подходи по друг начин.

– Значи аз не съм твоята фенка?

Доминик се намръщи.

– За какво говориш, по дяволите?

– Защо не оставаш при мен през нощта? Само веднъж , откакто започнахме да се виждаме, ти остана до сутринта. Объркващо е, че никога не те намирам до мен сутрин.

– Винаги оставам през цялата нощ – възрази той, сепнат. – Но излизам за работа – все така опрян в бюрото си, Дом я погледна. – Ти не знаеше ли?

Тя поклати глава.

– И когато се будиш и не ме намираш до себе си, какво си мислиш?

– Разбирам, че ти трябва пространство. Че трябва да те оставя да дишаш.

Последва пауза.

– Не – отсече многозначително Дом. – Не, аз дишам по-добре, когато си до мен.

С тиха въздишка тя пристъпи напред и се долепи до него, остави цялото напрежение да се отцеди от нея. Лицето и се отърка в сладкарската куртка, толкова ненужна сега. Едната му ръка пусна бюрото, той я раздвижи, за да възстанови кръвообращението ѝ. Доминик я вдигна изморено и нежно я положи на рамото ѝ.

– А ти? Трябва ли ти пространство да дишаш?

Дом миришеше на пищен тъмен шоколад и на нещо зелено, може би беше експериментирал с някакви вкусове.

– Аз също дишам по-добре тук – призна Джейми съвсем честно. После си пое дъх: – Искам да ти задам един необичаен въпрос.

– Аз също.

Тя се поколеба. Може би той щеше да я попита същото? Дали тя го иска? Сърцето ѝ се сви болезнено при мисълта, че желанията им съвпадаха.

– Питай – прошепна тя.

– Какво е фамилното ти име?

Джейми кипна, когато научи какво се беше случило. Доминик се почувства много по-добре. Тя го нахока, задето си беше извадил прибързани негативни изводи; после наруга семейството си заради вмешателството в личните ѝ дела. Всичко това беше стабилно, безопасно. Явно човек можеше на ядосва любимите си хора, без да провокира в тях дива ярост или да ги прогони. Просто понякога се случваха такива неща.

– На теб какво ти става днес? – изстреля накрая тя.

Първата дузина сериозни тревоги минаха през ума му, но Дом погледна лицето ѝ и установи с облекчение, че въпросът беше риторичен.