Боало, Жак (1751–1793) — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец; екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.
Бертран, Антоан-Мари (1749–1796) — деец от Великата френска революция, член на Клуба на корделиерите. Замесен в заговора на Бабьоф, екзекутиран през 1796 г.
Лестер-Бове, Беноа (1750–1793) — френски политически деец, член на Конвента; подписал протеста против изключването на жирондинците; взел участие в контрареволюционния бунт в Южна Франция; екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.
Льосаж, Дени-Тусен (1758–1796) — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец; през периода на якобинската диктатура се скрил; след преврата на 9 термидор бил върнат в Конвента.
Гомер, Жан-Еме (1745–1805) — френски политически деец, свещеник, член на Конвента; арестуван заедно с жирондинците, но след това освободен; по-късно — член на Съвета на петстотинте.
Гардиен, Жак-Франсоа (1756–1793) — френски политически деец, член на Конвента; принадлежал към фракцията на Равнината; екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.
Манвиел, Пиер (1704–1793) — френски политически деец, член на Конвента; принадлежал към жирондинците; екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.
Дюплантие, Жак-Пол (1764–1814) — френски политически деец, жирондинец, член на Законодателното събрание и на Конвента; след осъждането на жирондинците подал оставка; по-късно — член на Съвета на петстотинте; след преврата на 18 брюмер се отказал от политическа дейност.
Лаказ, Жак (1764–1814) — френски политически деец, член на Конвента; подписал протест против изключването на жирондинците; екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.
Антибул, Шарл-Луи (1752–1793) — френски политически деец, член на Конвента, близък на жирондинците, екзекутиран заедно с тях.
Барвав, Жозеф (1761–1793) — френски политически деец, принадлежащ към партията на феланите, член на Учредителното събрание, известен оратор.
Мерлен от Тионвил, Антоан (1762–1833) — френски политически деец, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента, комисар на Конвента при потушаването на Вандейския бунт; участвувал в преврата на 9 термидор.
Субрани, Пиер-Амабл дьо (1752–1795) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента; след разгромяването на въстанието през май 1795 г. бил осъден на смърт и завършил живота си със самоубийство.
Прериал — деветият месец на републиканския календар (от 20 май до 18 юни).
Льобон, Хюисманс-Франсоа-Жозеф (1765–1795) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента; екзекутиран след преврата на 9 термидор.
Бийо-Варен, Жак-Никола (1756–1819) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента; след преврата на 9 термидор бил заточен в Кайена; умрял в изгнание.
Фабр д’Еглантин, Филип-Франсоа-Назар (1750–1794) — френски поет, драматург и политически деец, якобинец, член на Конвента, автор на републиканския календар (1793). Екзекутиран заедно с Дантон.
Руже дьо Лил, Клод-Жозеф (1760–1836) — френски офицер, поет, автор на „Марсилезата“ (1792) и на други революционни песни.
Манюел, Луи-Пиер (1751–1793) — френски политически деец, генерален прокурор на Парижката комуна, член на Конвента, откъдето излязъл в знак на протест против гилотинирането на краля. Екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.
Гужон, Жак-Мари-Клод-Александър (1766–1795) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента. След потушаването на народното въстание през май 1795 г. бил осъден на смърт и завършил живота си със самоубийство.
Лакроа, Жан-Франсоа (1754–1794) — член на Конвента, изпълнявал заедно с Дантон различни поръчения в Белгия; обвинен в незаконно забогатяване; екзекутиран заедно с Дантон.
Фрерон-Терсит, син на Фрерон-Зоил — има се предвид Фрерон, Луи (1754–1802) — френски политически деец, член на Конвента, син на Фрерон, Ели (1718–1776) — известен критик, враг на Волтер и на философите-просветители, осмян от Волтер в неговите сатири. Терсит — герой от „Илиадата“ на Омир, образ на уродлив и страхлив воин; Зоил (IV в. пр.н.е.) — критик, прославил се със завистливите си нападки срещу Омир; името му е станало нарицателно, когато се говори за невежествен и бездарен критик.
Читать дальше