Виктор Юго - Деветдесет и трета година

Здесь есть возможность читать онлайн «Виктор Юго - Деветдесет и трета година» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, Историческая проза, Культурология, Искусство и Дизайн, Философия, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Деветдесет и трета година: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Деветдесет и трета година»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Замисълът на романа „Деветдесет и трета година“ възникнал у Виктор Юго през 1863 г. Написването на книгата било предшествувано от продължителен период, когато писателят събирал необходимите му справочни материали и правел обширни извадки от исторически трудове. Той се интересувал от положението на Франция в навечерието на Великата френска революция, от нейната история, от събитията по времето на контрареволюционния бунт във Вандея. Между източниците, които послужили за осъществяването на огромната задача, привлякла писателя, трябва да се споменат книгата „Френската революция“ на Луи Блан, „Историята на Робеспиер“ на Ернест Амел, трудовете на Жюл Мишле. Юго изучил също така „Мемоарите“ на граф Ж. дьо Пюизе, станал прототип на маркиз дьо Лантенак, както и „Писма за произхода на Шуанската война“ на Ж. Дюшмен-Десеко.
Започнал да пише романа на 16 декември 1872 г., Юго го завършил на 9 юни 1873 г. Първото издание излязло през 1874 г.

Деветдесет и трета година — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Деветдесет и трета година», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

242

Гракхи, братята Тиберий (162–132 пр.н.е.) и Гай (154–121 пр.н.е.) — политически дейци, трибуни и оратори на древния Рим; опитали се да извършат аграрна реформа в интерес на дребните селяни. Законопроектът срещнал съпротивата на аристократите и Тиберий бил убит. Гай Грахк извършил редица демократически реформи в интерес на плебеите и също бил убит.

243

Лешел, Жан (1760–1793) — френски генерал, борил се против Вандейския бунт, попаднал в плен при вандейците, умрял в затвора.

244

Каламбурът е при произнасянето на имената; „l’échelle“ — стълба, „charette“ — количка.

245

Филипо, Пиер-Никола (1754–1794) — деец от Великата френска революция, депутат в Конвента, комисар в редица департаменти; екзекутиран заедно с Дантон.

246

Алкие, Шарл-Жан-Мари (1759–1826) — френски политически деец, член на Учредителното събрание и на Конвента; през времето на Директорията — член на Съвета на старейшините.

247

Симон Еврар (1764–1824) — другарка на Марат, помагала му при издаването на вестник „Приятел на народа“.

248

21 септември — денят на провъзгласяването на републиката през 1792 г.

249

Варен — град на Аргона, недалеч от белгийската граница, където на 22 юни 1791 г. бил познат и задържан избягалият крал Луи XVI със семейството си.

250

Съвет на старейшините — горна камара на Законодателния корпус през периода на Директорията (1795–1799). Долната камара се наричала Съвет на петстотинте.

251

18 Брюмер — 9 ноември 1799 г., денят на държавния преврат, свалил правителството на Директорията и сложил началото на военно-буржоазната диктатура на Наполеон.

252

Персие, Шарл (1764–1838) — френски архитект.

253

Гаран-Кулон, Жан-Филип (1748–1816) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента; по-късно член на Съвета на петстотинте, при Наполеон станал сенатор, получил титлата граф.

254

Льопелетие дьо Сен-Фаржо, Луи-Мишел (1760–1793) — деец от Великата френска революция, якобинец, председател на Учредителното събрание и депутат в Конвента, убит от роялист.

255

Декларация за правата на човека (и на гражданина), приета от Учредителното събрание на 27 август 1789 г. Съгласно Декларацията всеки човек има право на свобода, политическо и социално равенство, собственост; провъзгласявали се сувереността на нацията, безопасността и съпротивата срещу угнетяването и т.н.

256

Римски сноп — ликторски сноп, емблема на ликторите, служители на длъжностни лица в древния Рим, носещи сноп пръчки и брадва.

257

Ликург (IX в. пр.н.е.) — легендарен цар на Спарта, създател на закони, определящи нейния обществено-политически строй.

258

Солон (ок. 640–ок. 558 пр.н.е.) — древногръцки политически деец; извършил в Атина реформи, ограничаващи влиянието на древните аристократически родове.

259

Вадие, Марк-Гийом-Алексис (1736–1828) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента, член на Комитета на обществената безопасност; участник в преврата на 9 термидор.

260

Витрувий, Марк Полио (I в. пр.н.е.) — древноримски архитект.

261

Иезекиил — древноеврейски пророк, автор на една от книгите на Библията.

262

Сансон, Шарл (1740–1806) — парижки палач, който екзекутирал Луи XVI, а след това описал смъртта му; неговият син Анри (1767–1840) екзекутирал кралица Мари-Антоанет.

263

Карие, Жан-Батист (1756–1794) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента, комисар в редица департаменти, проявил крайна жестокост срещу контрареволюционерите и отзован от Конвента.

264

Клуб на феланите — политически клуб на „конституционните“ роялисти (1791–1792), излезли от състава на Якобинския клуб. Този клуб заседавал в зданието на манастира на феланите до Тюилри. Борейки се против републиката за заздравяване на конституционната монархия, феланите виждали в това средство да не допуснат развитието на революцията, заплашваща интересите на едрата буржоазия.

265

Леньело, Жозеф-Франсоа (1750–1829) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента и на Комитета на обществената безопасност, участник във войната против Вандейския бунт.

266

Месидор — десетият месец на републиканския календар (от 20 юни до 19 юли).

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Деветдесет и трета година»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Деветдесет и трета година» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Деветдесет и трета година»

Обсуждение, отзывы о книге «Деветдесет и трета година» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x