Хелън Уолш - Кучка

Всичко стана толкова внезапно. Седя си в „Глоуб“, съвземам се от скъсването с Мили, и нахлува Били, адски превъзбуден. Научил за мен и за Ан Мари и ме търсил из целия град. Казвам му, че не ми се говори за това, обаче след като бирата поразвърза няколко възела в гърдите ми, всичко започна да се излива навън. Всичко, човече. Мили, Ан Мари, Шон, сватбата — всичко просто се е таяло в мен и сега се изля като порой. Не знам какво съм очаквал, обаче никога не се бях замислял какво следва. Били стиска главата си с ръце.

— Мамка му, хлапе. Толкова ужасно съжалявам.

Той плаче, човече — плаче лошо. А когато се съвзема, просто ме поглежда в очите и казва, че той е изпратил снимките. Той — собствената ми плът и кръв. В онази нощ е бил адски друсан, останал е след мен и накрая е отишъл в „Теско“ за обилна закуска в пет сутринта. Прибрал е чантата на Мили, адски е скапан и ето че решава да прояви снимките. Така ми казва — искал да направи нещо щуро за нея, за малката Мили, една от нас. Щял да вземе такси до тях, да ги пъхне под прага, да седи и да гледа, докато тя се чуди как тези снимки, които е направила преди броени часове, сега са върху кухненската й маса. Такъв бил планът му, човече. Обаче като видял скапаните снимки, му хрумнала съвсем друга идея.

Нашият Били е знаел за връзката на Ан Мари с Шон още от самото начало — за деловата им уговорка и за какво ли още не. Знаел е, че тя е много повече от скапана козметичка. Знаел е, че всичко е само за фасада. Знаел и колко обича да се друса. Знаел и това, че аз също знам всичко. С две думи, той е знаел, че тя ще разбие сърцето ми, обаче не е смятал, че трябва да се хвърля да ме спасява. Направо бил съкрушен, човече. Не знаел какво да прави. Затова когато снимките паднали в скута му, видял лесен изход. Изобщо не му мислил повече — бил ужасно пиян и друсан и просто го направил.

Какви ги наговорих на Мили, човече. Иде ми да си издера кожата, като се сетя. Обаче всичко свърши. Ние двамата скъсахме. Не мога да го понеса, човече. Просто не мога да го понеса.

Мамка му, заспала съм! Чувствам го дълбоко в костите си, когато се събуждам — спала съм истински и непробудно. Другите легла са празни. Взирам се в излющения таван и подушвам отдолу миризмата на готвено. В другата стая три гласа разговарят на испански. Намирам малка баня надолу по коридора и идвам на себе си под топлата струя на душа.

Малко се притеснявам, когато намирам всички в кухнята. Някакъв висок риж тип ми предлага да ми сипе от една огромна тенджера. Ева Касиди мърка от тонколона, поставена на етажерка сред разпокъсани книги. В ъгъла момиче с жълтеникава кожа и дълги до кръста плитки седи с кръстосани крака в един люлеещ се стол и пуши ръчно навити цигари, а група студенти са се изтегнали около голяма дъбова маса, осеяна с кутийки от бира и с принадлежности за джойнт. Един от тях посипва марихуана върху хартийка. Момиче със сериозно изражение излива душата си в дневник, а пръстите й пишат бързо и грациозно. Стан вече е излязъл. Момичето в люлеещия се стол ми се представя и поставя началото на приятелски разговор. Повечето от присъстващите са пътешественици или са завършили университета и имат свободна година. Опитвам се да разкрия за себе си възможно най-малко, без да се правя нарочно на загадъчна, и те като че ли нямат нищо против да не разпитват повече. Неприятно ми е, че просто съм дошла, наспала съм се и ще си тръгна, обаче трябва да потеглям. Мислех си, че по това време вече ще съм на половината път.

Улицата е осеяна с отломки от бурята и с дълбоки локви черна вода. Вчера, снощи — всичко ми се струва толкова далече. Все едно не се е случило. С наведена глава за петнайсет минути успявам да стигна до Лайм Стрийт. Купувам си еднопосочен билет до централната гара в Глазгоу, след това се нареждам на опашката пред телефонната кабина на перона. Пъхвам петдесет пенса и набирам номера му, но сърцето ми се свива, когато се включва направо телефонният секретар:

— Здравей, аз съм. Наистина ми се искаше да си поговорим. Ще отсъствам за известно време. Не съм направил нито едно от онези неща. Не си разбрала правилно. Вече ми липсваш.

Мобилният ми звънва. Непознат местен номер, затова оставям да се включи гласовата поща и продължавам да шофирам. Чувствам се направо ужасно. Изобщо не съм мигвал. Коремът ми е на топка — не съм хапвал почти нищо от вчера и всичко, което мине през устните ми, просто се изсулва през тялото ми. Непрекъснато карам, човече, обикалям в кръг с надеждата да я видя.