Хелън Уолш - Кучка

Шон влиза във всекидневната. Горните няколко копчета на ризата му са разкопчани и отдолу се показва златист мъх. Поглежда към мен, за да види реакцията ми. Очите му са дръзки, похотливи и немигащи. Прогарят въздуха помежду ни. Аз отвръщам безразлично на погледа му и той малко клюмва. Вади банкнота от джоба си, навива я сръчно и без усилие и я подава на Мали, който смърка толкова, колкото може да побере дясната му ноздра. След това е ред на Кев, а после на Джейми, който сумти с прекален ентусиазъм. Подава ми свитата на руло банкнота, но аз отказвам и си вадя собствен инструмент — навит пропуск за салона на Шон.

Коката ме удря веднага. Не толкова ме раздрусва, колкото прогонва въздействието на алкохола. Вече се чувствам общителна и великодушна, особено към Шон. Казвам му, че ризата му е страхотна. Той накланя брадичка към гърдите си, след това ме осведомява сдържано, че е „Дона Карън“ и че има точно същата тъмносиня. Пита ме дали тъмносинята би била по-подходяща. Смръщвам лице към него, все едно се опитвам да реша, и след това се усмихвам утвърдително. Той сваля ризата, захвърля я на облегалката на един стол и изчезва в спалнята.

Мали и Кев просто не успяват да изричат думите достатъчно бързо. Като деца са. Жълтеникавата пот по лицето на Мали започва да лъщи. Веднага щом изтрие един плътен слой с ръкава на ризата си, лъсва друг. Зениците му са огромни и диви и напълно са погълнали ирисите му. Питам се дали така изглеждат хората, преди да се пръснат от само себе си. Веднъж гледах един такъв документален филм. Наистина ме уплаши до смърт. Разтопени до кръста тела, проснати изоставени по входовете, в кухните и по стълбите. Представете си, че се прибирате у дома и намирате краката на гаджето си пред телевизора. Съвършено непокътнати. Все още с пола и с чехли. А на мястото на главата и на торса има само купчина пепел. Няма дори ребро или череп. Само пепел. Не спах със седмици, след като гледах този филм. Всеки път, когато сърцето ми се разтуптяваше или дори се почувствах леко разгорещена, имах чувството, че ще се пръсна. Че тялото ми неволно ще се превърне в пещ, която се пали сама. Че един ден ще свърша като глезен, който татко ще намери полуразложен в кабинета си.

Вслушвам се в разговора им, който просто се лута, все едно изплюват всяка мисъл, която им щуква, и се опитват да предизвикат някакво обсъждане. Теми, които нямат абсолютно нищо общо една с друга, се сблъскват помежду си.

Коката оказва върху Джейми точно обратното въздействие. Той се затваря в себе си и се превръща в наблюдател. Просто си седи, приковал вниманието си някъде, с блажена усмивка, разляла се по лицето му. Паля цигара и двамата я пушим заедно, вдишваме дълбоко и я целуваме бързо чак до филтър, а никотинът и дрогата заедно събуждат стомаха ми. Хуквам към тоалетната, подминавайки Шон в коридора. Сменил е ризата си. Мята ми бърз нервен поглед и когато отварям вратата на тоалетната, разбирам защо. Вътре мирише на лайна. Запушвам носа си, постилам тоалетна хартия на тоалетната чиния и изпразвам червата си бурно и наведнъж. Чувствам се малко по-лека. Поглеждам в тоалетната, преди да пусна водата, и съм благодарна за количеството токсини, от които се е освободило тялото ми. Измивам ръце и напръсквам помещението с „Калвин Клайн“. Когато се връщам във всекидневната, всички са се изправили развълнувани и нямат търпение да тръгваме.

Спираме пред къщата на Джейми и Шон кара шофьора на таксито да натисне няколко пъти клаксона. Ритмичното ръмжене на дизеловия двигател разтваря пердетата на съседните къщи и отвътре се показва противната синкава светлина на телевизора. Замислям се за живота, който тече в това катодно синьо сияние. Водовъртежи от тревоги и рухнали мечти. Джейми и Били са отраснали зад такъв прозорец.

— Брат ти за нищо не става — казва Шон, клатейки глава. — По-зле е дори от мадама. Върви да го вземеш, а?

Джейми дръзко ококорва очи и излиза от колата. Не искам да оставам в таксито с тези тримата. Излизам след Джейми.

— Ти къде? — обвинително излайва Шон.

— Да поздравя старите.

— Хайде, Мили, влизай вътре. Нямаме време за това.

Свивам рамене и се завъртам на пети.

Група тийнейджъри са се сгушили до огън, който са запалили в метален варел. Двама от тях пият ябълков сок от шишето. Подреждат се в спретната редица, когато ни забелязват да се приближаваме, извиват гръб, скръстват ръце и цъфват в изкуствени усмивки. Зад тях на тухлената ограда на къщата на Джейми седи момиче и пуши, а лицето й е фантастично нацупено. Подминаваме момчетата и аз се напрягам да посрещна евентуален мръснишки коментар.