Хелън Уолш - Кучка

— Нали?

— Да, не само защото подсилва усещането за автономия на зрителя, но и понеже артефактът така или иначе трансцендира отвъд границите на пола. Той не се поддава на категоризация, избягва модернистичния начин на мислене, не си ли съгласен?

— О, да. Точно така. Абсолютно.

Измерва с враждебен поглед андрогенното си приятелче. Седим мълчаливо няколко секунди, след това го избавям от мъчението, като сменям темата. Пиеро, моля ви се!

— Как върви бизнесът?

— Супер — казва той и отново възвръща обичайното си самоуверено поведение. — Честно казано, не ми стига времето. С този нов суши бар направо се скапвам от бачкане. Казах ли ти, че отворих още един салон в Смитдаун?

— Където ще работи Ан Мари?

Думите се изплъзват от устата ми, преди да успея да се спра. Усмивката изчезва от лицето му и за един кратък миг изпитвам същия страх, който изпитва животно в лапите на хищник — обаче след това той отново се ухилва по-широко и по-нахално и започва да ми говори съвсем небрежно:

— Кой ти каза?

— Не си спомням — изстрелвам. — Просто чух, че тя ще се грижи за мястото.

— Ще се грижи ли?

— Ще го управлява. Чух, че щяла да става управителка.

— Ан Мари?

Шон отново се ухилва нагло и широко и поклаща глава развеселено и невярващо. Става и изчезва в кухнята, а аз изпивам шампанското на един дъх, за да престана да усещам напрежението, което създадох в стаята.

Били ми каза. Видяхме се след лекциите ми и отидохме в „Дим Сим“. Той цял ден се беше влачил из града и здравата се беше наквасил. Били изобщо не може да пази тайна, а пък когато във вените му са се излели две бурета бира, изобщо не успява да си държи езика зад зъбите. Трябваше да се разтовари. Когато онази вечер влязох в „Мандарин“, той беше точно като дете, което умира да иде в тоалетната. Едва успя да ме изчака да седна и да си поръчам един „Дзин Дао“.

— Не издържам повече — каза той и насочи вилицата си към мен. — Никога няма да се сетиш какво разбрах преди малко…

Огледа се крадешком и ме осведоми със затворнически шепот, че бъдещата му снаха не само си пада по коката, ами е влязла и в списъка на братята Флин, на които ще помага да управляват империята си. Били не я харесва много — казва, че донякъде я уважава, задето е толкова безапелационно амбициозна. Само че не искал никой да прави Джейми на глупак, още по-малко пък бъдещата му съпруга. Сигурен бил, че Джейми не знае нищичко за намеренията й, затова щял просто да му каже. За свое учудване го разубедих — не защото ми пука за Ан Мари, а защото знам как се разпространяват слуховете в този град. Продавач на сладолед може да се превърне в наркобарон само за един следобед, затова казах на Били, че ще съсипе брат си и че е най-добре първо да се убеди, че е истина.

Шон се връща овладян и мрачен. Дръпва си няколко тлъсти линийки. Чакам със страх да продължи да ме притиска за Ан Мари. Не го прави. Посочва ми коката и сърцето ми подскача — празникът започва! Вадя една банкнота от чантата си, свивам я на съвършена тръбичка и смръквам. Носът ми е запушен, затова успявам чак на третия път, обаче веднага усещам гъдела.

— Ау! Страхотна стока.

— Чиста, нали?

— Да — казвам аз и доливам шампанско. — Никак не дразни.

Чукаме се. Той се изправя и приближава към скъпа на вид уредба. Наблюдавам го през цялото време, наблюдавам гъвкавите му дебнещи движения — изискани, но и заплашителни.

Пуска Нора Джоунс и отива веднага на „Чувствам се по същия начин“. Свалям изкуственото си кожено палто, сядам на мястото си и оставям музиката да ме залее. Позволявам на клепачите си да се затворят за момент, а когато отварям очи, забелязвам, че той оглежда тялото ми. Усещам гъдел там долу и страните ми пламват.

Добре, първо на първо — няма никакъв начин Шон Флин да ме привлича, нали така? Второ, няма съмнение, че той има едно от най-изкусителните лица, които съм виждала. И това не се дължи само на коката. Лицето му направо омагьосва. Мога да го наблюдавам с часове. Заради очите му е — огромни замислени тайнствени езера, които могат да пламнат от такъв копнеж, от такава силна страст и само след миг да се превърнат отново в празни пещери от тъкан и материя. В тези очи има и омраза, а когато Шон се напие, зениците му се превръщат в безумни и опасни връхчета на топлийка. Все пак докато седя съвсем близо до такава невероятно привлекателна физика, ме изпълва шеметна топлина — все едно пишкам в студено море.

— Просто ми е любопитно — казва той, прекалено съсредоточен върху малката купчинка прах пред нас. Пресява, подрежда, пресява и пак подрежда, след това ме поглежда. Усмихва се. — Кой ти прошепна това нещо за Ан Мари?