Хелън Уолш - Кучка

— Мамка му, не мога да си спомня! — Опитвам се да прикрия тревогата си зад зашеметена усмивка. — Важно ли е?

Полага огромно усилие да се усмихне мило и този път позволява на усмивката да се прокрадне и в очите му.

— Ни най-малко — отвръща и вдига длани, за да покаже, че разговорът е приключен. Малко прекалено нетърпеливо пресягам към бутилката и си сипвам останалото шампанско. За да компенсирам прибързаността и несръчността си, вдигам чаша:

— За прелестната Ан Мари.

— За прелестната Ан Мари — повтаря той. Процежда мехурчетата през зъбите си и просто си седи там и ме наблюдава.

Взираме се един в друг и помежду ни започва да пука сексуално напрежение. Не виждам Шон. Само чифт хищни очи и съвършено лице. В главата ми се разразява битка, един нравствен и дълбоко вкоренен инстинкт ме кара да се махна, но се измъчвам и от неподправено сексуално желание. Поемам си дълбоко въздух и усещам как очите му ме привличат към него. Той става, приближава се и сяда до мен.

Плъзвам поглед по лицето му, спирам на устните му. Влажни, плътни и пулсиращи от желание. Устните му. Това е толкова нередно. Не мога да се спра. Примъквам се по-близо и предавам устата си, обзета от пълно отчаяние.

Странна работа, човече. Май прекъснахме нещо. Шон е последният човек на земята, по когото би си паднала нашата Мили, обаче съм сигурен, че не си въобразявам. Двамата се държат адски странно. Засега ще оставя тая работа — ще почакам тя да си прочисти главата и после ще я попитам. Ще го измъкна от нея и честно ви казвам, не ми пука кои са братята му, обаче ако я е пипнал с пръст, ще го убия.

Събирам войските и ги повеждам.

Паркът Сефи е пълен със студенти. Неясна смесица от вълнени шапки, южняшки акценти и флуоресцентни фойерверки. Въпреки че Били е боядисал косата си в ослепително русо, а двамата главорези на Шон, Кев и Мали, приличат на продавачи на списание „Биг Ишю“, аз съм адски горда, че съм излязла с приятелите си. Тази случка с Шон, на каквото и да се дължеше, избледня заедно с ефекта от коката. От време на време някой негов потаен поглед я измъква от подсъзнанието ми и аз потръпвам. Ние двамата не сме и никога не можем да бъдем заедно.

Натъкваме се на Лиъм и на съпругата му близо до щанда за хотдог. Синът им Тони се взира с безмълвно удивление в зрелищния порой от светлини на небето. Лиъм поздравява Джейми и Били с голяма прегръдка, а Шон просто потупва по рамото. Кев и Мали се мотаят отзад спечени и нервни — Лиъм винаги въздейства така на пичовете.

— Нали познаваш Джаки? — пита ме Лиъм, обгръща раменете ми с ръка и ме насочва към нея.

Разменяме си стеснителни усмивки и аз усещам как в гърлото ми засяда виновна бучка. Откакто срещнах Лиъм онази вечер в „Ливинг Рум“, често мисля за него. Глупави и безвредни фантазии, които всъщност нямат нищо общо със секс. Двамата просто се разхождаме по дока. Разговаряме. Флиртуваме. Опознаваме се.

— Здравей, как е при теб?

— Никак не е зле, мила, а при теб? — отговаря тя. — Завърши ли вече университета?

— Не — отвръщам тъжно, — последна година съм.

Когато погледнеш Джаки, веднага се сещаш за сучещи бебета, за увиснали гърди и за домашно приготвени вечери. Тя има меки и благи черти, а поведението й е непресторено състрадателно и асексуално. Искаш да я целуваш, не да я чукаш. Тя обаче не е позволила на майчинството да я подведе. Грижи се за фигурата си с безмилостна аеробика и с всякакви упражнения, а по поддържаната й с „Клиник“ кожа няма нито една бръчка или петънце. Освен това умее да извлича най-доброто от своя сърдечен и окаян съпруг. Сигурно ще се развесели, ако разбере, че съм си мислила за него.

За кратко време нощното небе си отдъхва и Тони се оживява, повдига се на пръсти и ме обсипва с дъжд от юмручни удари, които попадат съвсем близо до корема ми.

— Ей, я престани — скастря го Лиъм и го дръпва от мен. — Помниш ли какво си говорихме за това? Че за всичко си има време и място?

Усмихвам се. Тони издава напред брадичка и скръства ръце. Разрошвам косата му.

— Имаш страхотен ляв, Тони — казвам и очите ми срещат тези на Лиъм. Той задържа погледа ми за момент и аз се питам дали наистина ми харесва, или съм пияна и съм се поразмекнала. Юмрукът на Тони прекъсва магията, когато той се размърдва край мен, прикляква и пъргаво се извърта. Лиъм отчаяно поклаща глава.

— О‘Мали е ей там с новото си момче — казва той. — Голяма работа. Как се казваше? Хорнби. Сигурно си чела в „Ехо“ миналата седмица.