Хелън Уолш - Кучка

— Виж, за преди малко…

— Забрави.

— Не, миличка, нека да се разберем, преди да тръгнем към града.

— Няма за какво да се разбираме. Добре съм. Наистина.

Шон тропа по стъклото с кокалчетата на пръстите си, залепил мобилния телефон на ухото си.

— Дай да забравим за случилото се, Джейми. Достатъчно дълго ги накарахме да ни чакат.

— Да си гледат работата. Невежи тъпаци. Да свирят така толкова късно нощем! — Той прави жест към Шон. Зад него Кев и Мали махат с ръце и правят драматични гримаси. — Извинявай, задето ти повиших тон вътре. Наистина съжалявам. Особено пред стария. Обаче човек не трябва да е гений, за да проумее какво става, нали? Опитай да се поставиш на нейно място, Мили. По отношение на мен и теб. Трудно й е да го проумее, нали? Тя не гледа на теб като на мое приятелче. Възприема те като зашеметяваща жена, с която съм предпочел да прекарам нощта вместо с нея. Освен това я излъгах. А това ме прави негодник в очите й, не е ли така?

Ако бях толкова добра и честна като него и ако наистина вярвах, че тя е свястно момиче, достатъчно свястно за най-добрия ми приятел, щях веднага да го накарам да се върне. Да му кажа да забрави за уговорката ни за вечерта. Да престане да се опитва да угоди на всички и поне веднъж да угоди на себе си. Да се съсредоточи върху наистина важните неща. Върху тях. Върху бъдещето им. Обаче аз съм убедена, че тя не заслужава човек дори да си бие чекия за нея в просъница, камо ли да й посвети остатъка от живота си. Казвам ви, ако осребрите любовта й към него, едва ли ще успеете да си купите дори един скоч. Дълбокият й замисъл е изписан върху лицето й и вече е крайно време Джеймс да си отвори очите. Ако не го направи, ще трябва да му се каже. За нея Джейми не е нищо повече от трамплин, междинна станция по пътя към по-големи и по-бляскави неща. Тя е като момичето, което засмуква общия работник, за да се добере зад кулисите, а след това изчезва със солиста. Обаче го прави много убедително — толкова убедително, че е успяла да заблуди дори мъдрата стара госпожа Кийли. Само че не и мен, а съдейки по изражението на господин Кийли, не е успяла да заблуди и него.

— Тази вечер тя поне се държа възпитано с мен — казвам аз донякъде искрено и ужасно неподправено. — Само как ми говори, Джейми, адски ме боли… Е, май няма значение. В крайна сметка тя ти е годеница и аз не възнамерявам да я нападам. Просто ми се иска да ни остави на мира.

Качвам се в таксито, прескачам Шон и притискам лице към стъклото. Небето вече е по-ясно, все едно барутът от фойерверките го е измъкнал от укритието му. Таксито завива по Парк Роуд и ми разкрива възможност за различен поглед към нощта. Опитвам се да подредя звездите и галактиките в някакви фигури и в далечината чувам случайни изстрели. Гангстери, които изпробват оръжията си. По Принсес Авеню е тихо, докато минаваме покрай редици полуразрушени къщи с изтърбушени покриви, устремени към края на цикъла, който ще доведе до възстановяването им, но когато прекосяваме кръстовището, което ни изхвърля на Катерин Стрийт и се отдалечаваме от търбуха на Токстет, околността внезапно живва и се изпълва с курви, с техните клиенти, с пияници, с тийнейджъри крадци, които бягат неизвестно откъде в лишения от закон и разум мрак на нощта. Обичам този град, наистина. Адски го обичам.

Когато стигаме в центъра на града, вече минава десет. Шон поема контрола над нощта и ни замъква в някакъв модерен нов бар във финансовия квартал. Приглушено осветление, кожени дивани, шантава парфюмирана водка и какво ли още не — има дори с вкус на черен пипер! Преди пиех с моя старец в едно заведение отсреща, много отдавна — беше пълно с работници предимно от доковете, които стискаха халби с тъмна бира, наблюдаваха ги като таймер за варене на яйца и се чудеха дали да останат за още една половинка и дали си струва скандала, който ще отнесат, когато закъснеят и се приберат с помътен поглед. Повечето от тях избираха да играят на сигурно. Тръгваха си към къщи малко след шест, след като телевизорът в помещението с дартс изплюеше резултатите от конните надбягвания за деня. Откачена работа, човече, тези съсипани дърти неудачници, които се взираха в телевизорите с идиотската надежда на човек, който отива при някоя курва в търсене на истинската любов. Моят старец ме дърпаше от този телевизор със същата безмълвна изисканост, с която ме отдалечаваше и от Шон, когато бяхме тийнейджъри, обаче честно казано, аз никога не съм лудвал по залаганията. Е, печелел съм по някоя лира, когато сме играли — просто така по силата на традицията, обаче не ходя при букмейкъри. Няма да си скубя косите за едното нищо.