Хелън Уолш - Кучка

Обаче в момента изобщо не съм в настроение за всичко това. Не мога да се насиля да си лепна доволно изражение дори заради малката Мили. Трябва да оправя нещата с Ан Мари. Колкото повече се бавя, толкова повече време ще има тя да кипи от гняв, а става опасна, като я оставиш да размишлява. Реши ли веднъж нещо, това е. Направо ти ебава майката. И започва адски да те дразни, човече — направо откача, и това е в най-добрия случай. Какво ли не ръси! Хващат я дяволите! Изкарва ме откачен перверзник, който чука всичко живо — от най-добрата й приятелка до собствените си племенници. Засипва ме с всякакви обвинения. И не млъква. Мамка му, наистина не си затваря устата. Отначало мърмори тихо, ама продължава с часове и постепенно набира скорост до огромния безумен гневен изблик, от който цялата къща се разтриса! В интерес на истината, след това винаги се извинява. Направо е съсипана от чувство за вина. А пък в спалнята не просто се опитва да се сдобрим, ако ме разбирате какво искам да кажа. Не може да свали ръцете си от мен в такива моменти. Сигурно вече съм посвикнал с натякването й. Изградил съм си имунитет. Каквото и да каже, влиза ми през едното ухо и излиза през другото. Ако трябва да съм честен, това дори донякъде ме възбужда. Дори когато е ядосана, Ан Мари е адски готина.

Само че ми иде да си цапардосам един, задето излъгах за тази вечер. Изобщо нямаше нужда. Казах й, че ще излизам с момчетата. Че с цялата банда ще ходим на фойерверките, а после ще се върнем в апартамента на Шон да пийнем по нещо. Не че щеше да има нещо против, ако й бях казал, че ще ходим в града, обаче се чувствам малко гадно, че не го направих. От толкова време ме моли да я заведа в новия бар, дето са го отворили на доковете — „Пан“. Имала цял гардероб, пълен с готини дрехи, които вече започвали да хващат паяжини. Опитах се да й намекна възможно най-деликатно, че трябва да пестим за голямото събитие, че трябва да събираме пари за сватбата, за къща и така нататък. Нали си представяте какъв гаден лицемер съм изглеждал след това.

Най-лошото от всичко обаче е онази работа с Мили. Гадно нещо. Много гадно, човече. Като че ли не стига да ме види изтупан, когато самата тя е затворена вкъщи, ами да разбере, че и Мили участва… Как ще се оправям сега, по дяволите? А и тя точно тази вечер ли трябваше да се издокара така? Малката Мили си е адски готина, обаче винаги си е падала по джинсите и не е носила грим. Изгризани нокти и изсушена от сапуна коса, която дори не реши. Исусе, човече! Да видиш само какви сплетени възли съм изрязвал от косата й! Фасове и какво ли още не. Само че напоследък е започнала да се старае. Страхотно се носи. Дрехи, които обгръщат тялото й, а не висят от него. Малко грим тук-там. Парфюм. Ходи на фризьор, вместо да се кълца сама както обикновено. Което в крайна сметка не прави нещата по-лесни за моята госпожа. Предполагам, че ако малката Мили не беше хубавица, Ан Мари щеше да го приеме. Че най-добрата ми приятелка е момиче и така нататък. Ама в крайна сметка не е така. Мили беше там, в къщата, изглеждаше така, както изглеждаше, и аз просто излязох с нея. Кофти работа, човече. Много съм мекушав. Така е, голям тъпак съм.

Градът е направо безлюден за четвъртък вечер и ние обикаляме бар след бар, като често просто надникваме за някакви признаци на оживление. Най-накрая се настаняваме в „Революшън“, водка бар на Матю Стрийт — винаги претъпкано местенце. И днес е така. Пълно е със студенти, които показно се наливат. Бучка засяда на гърлото ми от присъствието им. Сещам се за татко и за онова високо и превзето ухилено момиче. Какво е видял в нея, за бога? Тя просто не е негов тип. Татко винаги си е падал по изискаността и по въздържаната красота — по крехките мадами. Андреа Кор, Катрин Зита, Пенелопе Крус.

По мама.

Останалите посетители са самотни типове, излезли на лов, няколко брантии на средна възраст — резерви на шумната тълпа от ученички. При вида на тези попрезрели шунди, които се състезават за внимание, усмивката се връща на лицето ми. Обожавам това!

Почти всички ученички са облечени с къси поли и ботуши, с тесни съблазнителни блузки и са напластили върху лицата си пластове грим, обаче все пак се познава, че сексуалните им биографии трудно биха запълнили дори една страница А4. Повечето са все още девствени, а онези, които са се осмелили да стигнат по-далеч от обарването и езика, вероятно са го направили по погрешни причини — за да станат по-популярни, за да задържат гаджето си, да впечатлят съученичките си и най-вероятно чисто и просто от неуместно любопитство. Съмнявам се някоя от тях да се е чукала от любов към чукането. Точно това е трагедията на растежа. Това е единственият период от живота, когато около теб има толкова много удоволствия и никой няма да ти се кара особено, ако се пресегнеш и си ги вземеш. Това е единственото време в живота, когато можеш да се държиш като абсолютен негодник — и да ти се размине. Обаче повечето тийнейджърки преминават през този период, без изобщо да подозират какъв епикурейски свят обитават. Силата на страстта им се разкрива едва в неясната светлина на безпомощния поглед назад.