Хелън Уолш - Кучка

Очите му на практика ме изплюват през вратата. Съвсем очевидно е какво става. Не й е казал, че тази вечер ще излиза. Сигурно се е опитал да й пробута някаква измислена история и тя го е надушила от километър. Затова е дошла без предупреждение под измисления предлог за сватбените приготовления — лукавата кучка. Не че на нея щеше да й е приятно в парка Сефи, скапана Пенелопа такава. Дори би го приела за обида. Тя би предпочела да я заведат на някое лъскаво събитие, тъпкано с местни знаменитости, с футболисти и с техните пачаври с кожени палта, под които мръзнат изкуствените им цици. Обаче сега, като го види издокаран в най-хубавите му дрехи, ще вдигне скандал. А като ме види мен, облечена като вампир, все едно че ще падне атомна бомба. Господин Кийли преди малко не ми ли каза „нашата Мили“? Страхотно. Светицата в мен ме умолява да изляза през вратата възможно най-бързо и да направя изпитанието по-леко. Обаче дяволчето в мен има други планове.

— Не съм поздравила майка ти — отговарям с престорена невинност. Пералнята започва да върти по-бавно.

— Аз ще я поздравя вместо теб. Ти върви в колата.

Цикълът на въртене приключва и в кухнята настава тишина. Ниското бръмчене на телевизора не е достатъчно, за да заглуши дърдоренето на Джейми. Господин Кийли се смръщва срещу него.

— Извинявай — казва той и снишава глас до почти недоловим шепот. — Не исках да викам. Просто съм ядосан на Били. Това е.

Отвън се чува клаксонът и аз прегръщам прощално господин Кийли, като се старая настойчивите ми молби за пиянската ни вечер другата седмица да бъдат чути в кухнята. Той ме притиска силно към себе си и ме пуска с разкаяна усмивка. Поглеждам настойчиво към Джейми. От лицето му струи вина. Изръмжавам засегнато и се запътвам към вратата.

Твърде късно.

Ан Мари нахълтва във всекидневната, облечена с бял халат. На бърз каданс по лицето й се изписват шок, смайване и гняв. Мята гневен поглед на Джейми, после на мен и после пак на Джейми. Аз й се усмихвам враждебно. Тя сковано сяда на един диван, без да изпуска Джейми от поглед, здраво стиснала устни. На същия диван, на който двамата с Джейми сме седели гушнати не една вечер, гледали сме видео, пили сме вино от водни чаши, разговаряли сме за това колко невъзможна е моногамията, разказвали сме си спомени, смели сме се, свивали сме си цигари и сме се опитвали да удължим нощта вечно. Никога не съм се изправяла лице в лице с Ан Мари в дома на семейство Кийли. Винаги съм смятала, че това ужасно ще ме потисне. Само че не става така. Не и с мен. Ако някой е наранен, това е тя. А и не е толкова красива, колкото я помня. Без грим и без блясъка на новата си прическа всъщност е гола вода. Парцал.

Госпожа Кийли се появява с шивашки сантиметър в ръка и с широка усмивка на майчинското си лице.

— Здравей, Мили, скъпа. Значи наистина съм чула твоя глас. Смятах, че ми се причува.

— Здравей — казвам аз и я целувам по бузата. — Минахме само да вземем Били, обаче той вече е тръгнал.

— Той не ни каза нищо, нали, Антъни? Просто влетя, видя, че сме улисани в приготовления за сватбата, и изчезна! Искаш ли да ти сипя нещо за пиене?

— Вече й предложих — обажда се господин Кийли. — Отвън ги чака такси, най-добре да тръгват, а?

— Да, хайде, Джейми — подръпвам го аз за ръкава. — Лишаваш ме от ценно време за пиене.

Ан Мари го гледа втренчено, неспособна да проумее какво точно става тук. Адски ми е гот. Той се освобождава от хватката ми и се навежда да я целуне. Тя се отдръпва от него.

— Защо не останеш тук тази вечер? — меко казва той. — Няма да се бавя. Почакай ме.

— Не се тревожи за нея, синко. Ще гледаме „Ларго“, след като й взема мерките, нали, миличка? Хайде, палавници, изчезвайте. Да ви няма!

Ан Мари се насилва да се усмихне на госпожа Кийли, след това намръщено поглежда Джейми.

— Приятно прекарване на мъжкото парти, Джейми — изсъсква тя.

— Благодаря — весело се обаждам аз.

Прегръщам за довиждане господин и госпожа Кийли и лепвам целувка на бузата на Ан Мари. Тя е твърде сащисана, за да успее да ме възпре.

Госпожа Кийли се усмихва мило и неподозиращо на двете ни, обаче съпругът й е схванал.

— Приятно прекарване — казва той и се подсмихва под мустак. — Човек е млад само веднъж!

О, господин Кийли, само да знаеше колко щастлива ме направи току-що.

Навън хлапетата вече са се пръснали в нощта, обаче огънят във варела продължава да бумти. Връщаме се в таксито рамо до рамо, смълчани, след това точно преди да отвори вратата, Джейми обгръща раменете ми с ръка и ме завърта към себе си.