Хелън Уолш - Кучка

— Не — казвам аз, пъхвам ръце в джобовете и се отдръпвам от него. — Аз ще направя едно кръгче из града.

— Ама ти си вир-вода! Ще умреш от пневмония, ако не се изсушиш.

Свивам рамене.

— Хайде, Мили, просто скачай вътре. Чувствам се пълно нищожество, задето те зарязвам така. Бих те поканил, много добре знаеш, че е така, обаче това е една от онези семейни вечери, нали знаеш. Двамата празнуват годежа си.

— Добре съм, честно. Нали знаеш, че и бездруго не си падам особено по семейните събирания.

— Хайде, Мили, не си тръгвай така. Моля те, просто се качи. Ти си като член от семейството — всички ще се радват да те видят.

— Шшшт, забрави. Добре съм. Ще ти се обадя утре.

Насилвам се да се усмихна и се завъртам на пети.

Правя три крачки по Хардман Стрийт.

— Били? Недей да ходиш, моля те. Не ме оставяй тук.

— О, миличка, не прави така. Ела с мен.

— Защо искаш да отидеш?

— Мили?

Раменете му се отпускат заедно с унилото му изражение.

— Майната ти, Били.

Обръщам се и си тръгвам. Той ме вика по име няколко пъти, в един прозорец виждам как таксито завива и се чувствам скапана като нощта.

Когато се скривам от поглед, обгръщам тялото си с ръце, навеждам ниско глава, свивам рамене срещу вятъра и поемам към града. Студът парализира мислите ми. Не мога да съставя никакъв смислен план за останалата част от вечерта, макар че цялото ми същество крещи за пиячка, за храна и за още пиячка — точно в този ред.

Когато стигам в началото на Болд Стрийт, в съзнанието ми се прокрадва идейка и аз се мятам на едно такси. Нареждам на шофьора да ме откара във финансовия квартал, където е пълно с костюмари, с второстепенни знаменитости и със скучни богаташи, обаче въпреки всичко е район, в който няма никакви студенти. Сервирам му историята, че съм солистка в „Дриймърс“. Очевидна безсмислица, която е предназначена по-скоро за самата мен, отколкото за него — само че я поддържам до последната дума.

Изскачам съвсем накрая на Олд Хол Стрийт и небето надава нисък гърлен рев. Паля цигара и със страхопочитание наблюдавам река Мърси, която потръпва от светлината на бурята. Изпушвам цигарата чак до филтъра и хвърлям блещукащия фас в нощта. Няколко момичета се шмугват край мен голи до кръста и с шибани от вятъра ръце. Изсмивам се на глас. Дъждът вече е намалял, обаче подпухналото небе е надвиснало тежко и влачи бурята над реката към града. За миг нощта е спокойна. Всичко е спокойно освен тихото пърхане на вятъра във витрините на магазините и далечното чаткане на токчета по паважа.

И тогава се развихря бурята.

Небето се предава, разпуква се над града и принуждава гуляйджиите панически да се разбягат на различни страни. Отмятам глава назад и оставям сипещия се сребрист порой да намокри лицето ми, докато не мога да издържам повече, хуквам по улицата и влетявам в „При Сам“. Както е в повечето барове при лошо време, тук е топло, шумно и пълно с хора. Днес направо гъмжи от розови лица с мокри костюми. И жените не са нищо особено — компания от цицорести дами на средна възраст, няколко изкуствени блондинки, които приличат на стриптийзьорки, и една-две чиновнички, потърсили подслон от дъжда. Изтривам лицето си с ръкав и се приближавам към бара. Мушвам се между танцьорките. Телата ни се докосват и цепката ми се събужда за живот.

Поръчвам си бутилка „Стела“ и се настанявам в едно сепаре в тъмен и усамотен ъгъл. Бригадата с големите цици започва да се полюшва в такт с песен на Мадона, припява театрално и кара с „ла-ла“, където не знае думите. Най-въздържаната от мадамите, сигурно номерът на сутиена й е поне 36-Е, леко се привежда напред. Великолепният й бюст, оскъдно прикрит от ниско изрязана блузка, е точно пред очите ми. Боже, циците й са наистина огромни! Дори момичето, което й поднася питието, не може да откъсне очи от тях. Гледам я дълго и настойчиво и ги запомням.

Допивам питието си, паля още една цигара и се опитвам да привлека вниманието на сервитьорката. Към мен се домъква лице без усмивка и пльосва менюто на масата. Дори докато се отдалечава, виждам как в главата й просветва лампичка. Тя се завърта с изненадан вид. Лицето й ми е странно познато. Потръпвам — страхотна е. Черна като сажди коса, големи и бистри очи, плоски устни и славянски скули. Талията и бедрата й са съвсем тесни. Когато отново обръща тесния си гръб към мен, аз плъзвам поглед по абсурдно красивото й тяло от ключиците, към задника и пъргавите й прасци. Очите ми я чукат и я опипват навсякъде. Дългите й, слаби крака, стегнатият, й малък задник, острите й, щръкнали цици — тя е направо великолепна. Връща се след няколко секунди с писалка и с бележник. Извинително вдига очи, когато вижда, че не съм отворила менюто.