Хелън Уолш - Кучка

— Какво мислиш за новината на братчето ми — за нея и за него?

Директният му въпрос малко ме шокира. Вглеждам се внимателно в лицето му, за да проверя дали не е някакъв номер, обаче виждам само един леко подпийнал Били.

— Фантастична е. Според мен двамата много си подхождат.

Казвам го с такава неподправена искреност, че почти успявам да убедя самата себе си.

— Да, сигурно си права. В крайна сметка можеше да намери нещо много по-лошо от Ан Мари. Смята я за истинско съкровище.

Веднага съжалявам, задето съм отговорила толкова неискрено. Можех поне да му подам мъничко. Ако му бях дала възможност да каже как се чувства наистина, това може би щеше да ми помогне да проумея защо приемам с такава неприязън щастието на Джейми. Премислих всяка възможност, дори най-болезненото и невероятно обяснение, извадих всичко на повърхността и го анализирах, обаче все още ни най-малко не разбирам защо се чувствам по този начин. Знам само, че внезапно между мен и Джейми зейна празнина, която леко, но неотклонно ни тласка в различни посоки. Отпивам глътка от халбата си и се опитвам отново да повдигна темата, но изражението на лицето на Били вече е различно.

Преполовили сме третата си халба, когато момче и момиче се стоварват на нашата маса. Веднага ги разпознавам като двама от третокурсниците на татко. Младежът е дебел и има пухкава червена брадичка. Момичето е още по-дебело, а зле възстановената й заешка устна се откроява на лицето й. И двамата са пияни. Вдигам поглед към Били, а той отчаяно завърта очи. Тази вечер можехме да минем и без публика — особено пък такава видимо нападателна.

Вечерта напредва и настъпването на мрака привлича нови клиенти. Помещението се пълни с неудачници и с провалили се типове, със самозвани музиканти, поети и актьори, които до един пушат нескопосано свити цигари и имат еднакви неприязнени изражения. Музиката зазвучава малко по-силно и се разнасят звуците на „Плодно дръвче“ на Ник Дрейк. Страхотна песен. Бас ловя, че когато е писал текста, е бил изпаднал в същото предизвикано от уискито блаженство, в което съм аз сега.

Това е просто прекалено красиво. Харесва ми да съм тук, а Ник Дрейк да пее за мен и за Били. Казвам му това и отбелязваме повода с още едно-две уискита. Решавам, че обожавам онова, в което ме превръщат няколко остри уискита. Новата ми същност е дръзка, щастлива и покварена. По-трезвената версия е измама.

Чувствам се все по-щастлива по отношение на себе си и на прекрасната вечер и започвам да изпитвам съжаление към Дебелака и Заешката устна. Особено към Дебелака. Струва ми се, че е ужасно загорял за секс. Съчувствам му — на него и на всички грозни мъже по света. Много добре познавам крайното отчаяние на нереализираната похот. Много добре знам какво е да си в плен на стотици образи всеки ден, всички поднесени в позата „изчукай ме“. На улицата, по телевизията, във вестниците — накъдето и да погледнеш, навсякъде има съблазнителни мадами. Понякога направо ти се къса сърцето, понеже си знаеш, че сигурно ще имаш най-много някоя стерилна среща с курва. Тъкмо се каня да споделя това прозрение с Били, когато той се сепва.

— Мамка му!

— Какво?

— Исусе! Цяла вечер говорим за този скапаняк — той направо ще лудне!

Дърпа ме от мястото ми с една ръка — другата повдига чашата до устните му и той пресушава уискито си.

— Хайде!

Грабваме палтата си и се запътваме към вратата. Навън улиците са сиви и под дъжда от тях се надигат изпарения. Край нас притичва група момичета с размазана по лицето спирала, обгърнали телата си с голи ръце. Хукваме по улицата, прескачайки локвите и кикотейки се като деца. Когато стигаме до стоянката на такситата, Били отново поглежда часовника си. Дъждът и досегът с действителността са го отрезвили малко. Говори, без да ме поглежда:

— Мамка му! — казва той приведен, а дъхът му излиза на пара. — Адски закъснях. По дяволите! Извинявай, момиче…

Няма да го оставя да се измъкне толкова лесно. Не обръщам внимание на думите му и паля по цигара и за двама ни — Били няма да ходи никъде. Аз съм в настроение и страхотно подпийнала, и искам това да продължи.

— Трябва да направя нещо, хлапе — казва той и се насочва към едно приближаващо такси. — Мама организира голяма празнична вечеря. Такси! За Ан Мари и така нататък. Такси!

Ан Мари.

— Хайде, хлапе, ще те закарам.

Таксито спира. Той отваря вратата.