Хелън Уолш - Кучка

— Задръж рестото — искрено му заявявам аз и му обръщам гръб.

Това място е много гадно — обаче идват много футболисти и гангстери, което на свой ред привлича мацките. Много по-лесно е да хванеш някое птиче, когато наоколо има готини пичове, защото мацките много обичат да разиграват такива момичешки истории. Използват ги като механизъм за привличане. Разбира се, повечето се дръпват, когато останете насаме.

— Какви ги вършиш, момиче? Беше само, за да надървим пичовете!

Отстъплението обикновено е съпроводено с поглед, който е нещо средно между смайване и отвращение.

Поръчвам си още едно питие и кацвам в отдалечения край на бара. Паля цигара и започвам да оглеждам мацките.

Времето минава.

Нечия ръка ме стисва за рамото и изненадата от човешкото докосване ме изтръгва от груповата оргия с блондинките в другия край на бара. Обръщам се и виждам Лиъм Флин, по-големия брат на Шон, ухилен толкова широко, че усмивката му за малко да стигне до веждите. Не съм го виждала от цяла вечност. Изглежда страхотно — прилепнало черно поло под скъп на вид костюм. Лампите очертават релефа на лицето му, като подчертават високите му скули и широкия му боксьорски нос, и поставят по една точица светлина в тъмните му влажни очи.

— Знаех си, че това е прекрасната Мили!

Лепва ми целувка по бузата. Дъхът му мирише на пиячка и е секси.

— Ново гадже? — пита той и избърсва дъждовна капка от носа ми с бащинска загриженост.

— Не, дойдох да си опитам късмета с някоя от старите чанти.

Соча към дъртите руси пачаври, които до една са вперили поглед в Лиъм, поглед, който издава крайната им нужда да бъдат изчукани.

Усмивката му става още по-широка.

— Не си губи времето — тихо ми прошепва той, все едно ми разкрива някаква тъмна тайна. Оглежда се потайно, преди отново да наведе глава към мен. — Те са по средата.

— Какво?

— Нали се сещаш, травестити.

— Стига бе — започвам да шептя и аз.

— Мъже с женски дрехи.

Изсмивам се високо и една от пачаврите ми мята злобен поглед. Приятелката й има секси лице — плътни устни, хубави скули, жадни очи, обаче Лиъм е прав. Прасците й са прекалено големи. Може и да не е мъж, обаче е там някъде.

Отивам да седна в едно сепаре с Лиъм и с приятелите му, а те се оказват мутрите, които забелязах при влизането си. Двама от тях преди са работели на входа на „Крийм“. Готини пичове. Другият обаче още отначало не ми допада — грамадна малоумна стероидна глава с гаден тик на носа и лице със спукани капиляри.

Лиъм вдига ръка и при нас дотърчава сервитьорка с къса сплъстена коса и явно с менструални болки.

— Пак от същото, мила, и една чаша за дамата — поръчва той и посочва към групата празни бутилки от шампанско.

— Благодаря, Лиъм — казвам, — обаче може ли вместо това да си поръчам бутилка „Стела“?

— Каквото искаш, малката ми.

Освобождава сервитьорката с кимване и пали цигара.

— Почти не можеш да познаеш, че е студентка, нали?

— Затова ли й каза „мила“, перверзен търговец такъв?

— Не на нея! На теб!

— Чупката! — изсумтявам аз. — Трябва да знаеш, че съм алергична към евтиното шампанско, Лиъм. Направо ми възпалява деликатните царствени вътрешности.

— Ау, царице Пенелопа! Как така „евтино шампанско“! Това е „Мое“, ясно ли е?

— Нямам какво повече да кажа, скъпи.

— Страхотна пиячка е!

— Да де, ама не е „Кристал“, нали?

Той се ухилва и се преструва, че ме шамаросва. Оня с противната глава ми мята мръснишки кос поглед.

Лиъм ми харесва. Трудно е да повярваш, че е брат на Шон. И не само по външен вид — Лиъм е мургав, нисък и набит, а Шон е светъл, висок и слаб, — но и по отношение на това кой какъв е.

Лиъм е джентълмен и си има някакъв свой морал. Той е страхотен баща на малкия Тони и човек рядко може да го види да се перчи с парите или с властта си. Всъщност повечето хора дори не знаят как изглежда Лиъм Флин. Това е само име със собствена митология, което е дълбоко вплетено в местния фолклор подобно на имената на Кевин Кийган или на Пол Маккартни. Шон от друга страна е самозвана знаменитост и ходи на повече откривания на барове, клубове и ресторанти от скапаната Тара Палмър Томкинсън. Не че начинът му на живот е нещо, което е постигнал със собствени сили. Просто го получи даром. Когато Лиъм влезе в затвора за пет години, можеше да повери бизнеса си единствено на Шон — впечатляващо изобилие от солариуми, кафенета и сгради под наем, — доста приличен доход за един осемнайсетгодишен пикльо.