Хелън Уолш - Кучка

Горкият Лиъм просто нямаше избор. Неговите хора затънаха заедно с него, а той трябваше да храни жена и дете. Шон успяваше да поддържа империята в ред, обаче тъпашките му номера нанесоха огромни поражения. Семейното име, което някога боготворяха в подземния свят на града, сега не е нищо повече от карикатура със заглавие „Как да бъдеш гангстер“ — и Лиъм прекрасно го знае.

Стероидният тъпак кани две от русите пачаври и им предлага по чаша шампанско. И двете имат еднакви кафеникави спаружени цици и ръце, които сякаш са били потапяни във фритюрник. Направо са жалки в радостта си, задето са ги поканили на масата. Отблизо са истински ужас. Кожата около очите им е напукана, тънка и намацана с огромно количество синя спирала. Когато влязох в кръчмата с мокрите си дънки и с отнесеното си лице, те ме изгледаха, все едно съм скитница. Сега, докато седя тук като гостенка на Лиъм, ми раздават лъскави усмивки и реплики от сорта на: „Не е ли хубавка! Ти си като манекенка, момиче — много си хубава!“.

Боклуци.

Умът ми се скита из улиците на Ливърпул 8. Кльощави курви с лоша кожа, момичета, които вонят на евтин парфюм, на гума и на улица. Не мога да престана. Дори мисълта за това разбужда нещо толкова дълбоко в слабините ми, че би трябвало да се шокирам — поне да се притесня, че толкова жадно копнея за такава мизерна тръпка. Само че вместо това се чувствам жива — пияна, безстрашна и прелестно, пламенно жива. Питам се какво момиче би се престрашило тази нощ да излезе в такова време. Наркоманки, старици с дъх, който мирише на рак, момичета с жестоки сводници и други нощни птици, тласкани от отчаянието. Може би достатъчно отчаяни, за да ме изчукат?

Сбогувам се, целувам съблазнително устните на Лиъм и се оплезвам на стероидната тиква. Решавам да се пробвам, но някакъв вътрешен механизъм за безопасност ме възпира, опитва се да ме накара да променя намерението си.

На Болд Стрийт изтеглям 80 лири от един банкомат и с бърза крачка се отправям към Хоуп Стрийт. По небето проблясват буреносни светкавици. Вдигам якето си високо над главата, но вятърът започва да хапе разголения ми корем. Чилето на небето се разплита и облива жилото на вятъра.

Край мен прелитат таксита, а към запотените им прозорци са притиснати пияни лица. Чистачките се стрелкат косо, фаровете прогарят дъждовната пелена и светят по Лийс Стрийт, приведени тела влизат и излизат от баровете. Ужасна нощ да бъдеш навън. Сигурно на Хоуп Стрийт няма да има никой.

Докато стигна дотам, дрехите ми са подгизнали и вятърът е обрулил ушите ми. Копнежът ми за чаври се е плъзнал в наводнените канавки, които се пенят неистово с буйна кафеникава пяна. Проклинам се, задето съм такава, задето не мога просто да се отърся от тази мисъл. Да забравя за това. Някои хора го правят.

Отивам до най-близката спирка на Катерин Стрийт, обаче забелязвам друга със заслон малко по-надолу. Притичвам дотам, като прескачам и заобикалям огромните локви. Вътре се е сгушил дядка сомалиец с издължено сериозно лице. Потънал е в мислите си, обаче ми се струва сърдечен и приятен. Бъркам в якето си и се въодушевявам от откритието, че имам още цигари. Заслонявам се от вятъра, за да си запаля, и тайно наблюдавам подобната на привидение фигура, която се мушва в сребрист мерцедес в горния край на Канинг Стрийт. В душата ми припламва завист, обаче бързо утихва и вместо това се чувствам глупава. Абсурдно е да му завиждам! Дебел едър костюмар, за бога — нечий съпруг! А пък качва някаква курва, нещастникът. Купува си наркоманка. Къде му е предизвикателството на това? Няма. И все пак той е мъж, при това мъж с кола, и има привилегии, за които аз мога само да си мечтая. Дори да е дебел и гаден, дори тя да е най-пропадналата и мръсна брантия, пак искам да съм на неговото място.

Дъждът малко отслабва, но вятърът продължава да вие и да пищи около заслона на спирката и да подмята някакви отломки по улицата. Коли се стрелкат насам-натам и една жена натиска клаксона, когато празна консерва се приземява върху предното й стъкло. Питам стареца колко време има до следващия автобус, а той свива рамене и вдига ръка, за да погледне часовника си, а после пак свива рамене. Ръката му е дебела и възлеста като стебло на лоза. Отново се привежда и добива печално изражение. Очите му изглеждат огромни на старата му глава. Опитвам да му се усмихна, само че той отново се е свил в килията на мислите си. Вадя последната си смачкана цигара и я изправям с пръсти. Тъкмо паля клечка кибрит, когато внезапно движение привлича погледа ми. От другата страна на улицата една жена дърпа завесите си и се задържа на прозореца. Гола крушка я осветява цялата. Присвивам очи и се вглеждам през струите на дъжда. Облечена е неглиже и оттук ми се струва спретната и лъскава — твърде спретната за проститутка. Отмята коса от лицето си, скръства ръце и издава напред бедра.