Пол Остър - Лунен дворец

Отначало езикът им бил напълно неразбираем за Кеплер, но след няколко седмици го понаучил, колкото да води елементарен разговор. Започнал със съществителните — какво е това и какво е онова от заобикалящия го свят, и скоро взел да говори, както говорят малките деца. Кренепос означавало жена. Мантоак били боговете, Океепенаук били всички корени, които ставали за ядене, а таписко значело камък. Усвоил много думи, но не успявал да долови как е структуриран езикът. Местоименията изглежда не съществували сами по себе си, а били част от сложна система от глаголни окончания, които се променяли според възрастта и пола на говорещия. Някои от думите, които се употребявали най-често, имали по две коренно противоположни значения — например горе и долу, пладне и полунощ, детство и старост, а имало и много случаи, когато значението им се променяло в зависимост от изражението на говорителя. След два-три месеца езикът на Кеплер взел да се приспособява и да възпроизвежда с повече лекота странните звуци на тази реч. Колкото по-добре учленявал иначе неразличимите една от друга срички, толкова по-ясно се оформяли те в по-малки и по-смислени частици. Слухът му също се изострил и вече улавял фини нюанси и разлики в интонацията. Колкото и невероятно да звучи, започнал да открива следи от английския в говора на Човеците — не онзи английски, който знаел, разбира се, но откъслечни звуци, остатъци от английски думи, нещо като напълно преобразен английски, който неизвестно как се бил напъхал в малките процепи, останали в другия език. Например изразът Земя на малката вода бил една дума: Лан-о-ли-уа. Дивите станали Уай-ме, а Плоската земя по звучене напомняла английската дума Флоу . Отначало Кеплер бил склонен да отхвърли тези аналогии като случайни съвпадения. В края на краищата звуците наистина преливат от език в език, пък и не искал да се остави на развихреното си въображение. От друга страна обаче му се сторило, че, най-общо казано, всяка седма или осма дума в езика на Човеците следвала един и същ модел. Решил да изпробва тази своя теория в практиката, създавайки думи, които произнасял пред Човеците (думи, които не бил научил от тях, а скалъпвал по метода на разполовяването и разлагането), и открил, че те ги възприемат като техни. Окуражен от успеха си, започнал да проповядва странни идеи за произхода на това необикновено племе. Въпреки легендата за луната, смятал, че то вероятно е продукт на някакво предишно смесване на английска и индианска кръв. „Сам-сами в необятните гори на Новия свят — продължавал Барбър, следвайки нишката на Кеплеровата мисъл, — може би заплашени от изчезване, една група от тези ранни заселници потърсили убежище сред индианско племе, за да могат да оцелеят във враждебната среда. Нищо чудно да се окаже, че именно тези индианци са «Другите», за които се говори в легендите, помислил си Кеплер. Ако наистина е било така, сигурно една група се е откъснала от голямата общност и е поела на запад, за да се засели окончателно в Юта. Тръгвайки от тази хипотеза, той решил, че по всяка вероятност историята за техния произход е съчинена след пристигането им в Юта, може би като извинение задето са се установили в такава пустош. Защото няма друго място в света, помислил си Кеплер, което повече да прилича на лунен пейзаж.“

Чак когато напълно усвоил езика им, Кеплер разбрал защо са го спасили. Човеците взели да намаляват, обяснили му те, и затова трябвало да се направи нещо, за да се увеличи броят им, иначе цялата нация щяла да изчезне в небитието. Тиха мисъл — така се казвал техният мъдрец и водач — напуснал племето предишната зима и отишъл да живее сам в пустинята и да се моли за тяхното спасение. Тогава в един сън получил отговор на молитвите си, който гласял, че ще ги спаси мъртвец. Да потърсят тялото на този човек някъде между скалите около селището, казал им мъдрецът, и ако го лекуват както трябва, тялото щяло да се съживи. Всичко това се случило точно както им го казал Тиха мисъл. Намерили Кеплер, той бил съживен и сега било негов ред да стане баща на едно ново поколение. Бил Дивият отец, който паднал от Луната, Бащата на човешките души, Духът, който трябвало да предпази Човеците от изчезване.

И точно тук разказът на Барбър ставаше доста неубедителен. Без никакво угризение на съвестта Кеплер става един от тях, решава да остане с Човеците и завинаги изхвърля от ума си мисълта за връщане при жена си и сина си. Точен и обоснован в първите трийсет страници, тук стилът на Барбър ставаше многословен и цветист, осеян с дълги описания на похотливи сексуални фантазии, точно както може да се очаква от младеж в период на неутолима мастурбация. Жените по нищо не приличаха на североамериканските индианки, а по-скоро на полинезийски сексиграчки — красиви, гологърди девойки, които се отдават на Кеплер през смях и с ненаситна страст. Чиста измислица — простодушен свят отпреди грехопадението, населен с благородни диваци, които живеят в пълно разбирателство помежду си и в хармония с природата. Кеплер много скоро отсъдил, че този свят е далеч по-съвършен от родния му и бързо загърбил парадните костюми на цивилизацията от деветнайсети век, за да навлезе в каменната ера и да свърже съдбата си с тази на Човеците.