Пол Остър - Лунен дворец

Първата глава свършваше с раждането на първото дете на Кеплер сред Човеците, а следващата започваше петнайсет години по-късно. Връщаше ни отново в Лонг Айланд, за да присъстваме на погребението на американската съпруга на Кеплер, видяно през погледа на Джон Кеплер младши, който е вече на осемнайсет години. Твърдо решен да разбули загадката около изчезването на баща си, младият човек тръгва още на следващата сутрин, както повелява епическата традиция на разказа, за да посвети остатъка от живота си на издирването. Отива в Юта и в продължение на година и половина кръстосва пустинята в търсене на следи и доказателства. Най-неочаквано късметът му се усмихва (представено от Барбър по крайно неубедителен начин) и той попада на заобиколеното със скали селище на Човеците. Въобще не предполага, че баща му може да е жив, но какво да види: когато го представят на брадатия вожд и спасител на това малко племе, което вече наброява почти сто души, той разпознава във въпросния мъж Джон Кеплер. Изумен от гледката, успява все пак да каже, че той е отдавна изгубеният му американски син, но Кеплер невъзмутимо се преструва, че не го разбира. „Аз съм дух, дойдох тук от Луната — казва му той — и нямам друго семейство, освен тези хора. С удоволствие ще ти дадем храна и подслон за през нощта, но на сутринта трябва да продължиш по пътя си.“ Сломен от този отказ, синът замисля отмъщение и когато нощта се спуска, се измъква от постелята си, изпълзява до заспалия Кеплер и забива ножа си право в сърцето му. Още преди да свирят тревога, избягва в мрака и изчезва.

Оказва се, че има само един свидетел на престъплението — дванайсетгодишно момче на име Джокомин (Диви очи), който е любимият син на Кеплер. Джокомин хуква след убиеца и го преследва цели три дни и нощи, но не успява да го залови. Сутринта на четвъртия ден се изкачва на високото скалисто плато, за да огледа околността, и точно там, миг преди окончателно да се откаже, ненадейно среща не друг, а Тиха мисъл, престарелия мъдрец и магьосник, напуснал племето преди години, за да живее като отшелник в пустинята. Тиха мисъл осиновява Джокомин и полека-лека го посвещава в тайните на своето изкуство — дълги години го обучава в собствения си труден майсторлък, преди да му предаде магическата способност за Дванайсетте превъплъщения. Джакомин се оказва любознателен и способен ученик. Не само че се научава как да лекува болните и как да общува с боговете, но след седем години упорит труд най-накрая успява да проникне в тайната на Първото превъплъщение, овладявайки силите на ума и тялото си до такава степен, че се превръща в гущер. Много бързо след това постига и другите превъплъщения: лястовица, ястреб, лешояд; после става камък и кактус; после къртица, заек и скакалец; после пеперуда и змия; и най-накрая успява да осъществи най-трудното от тях — става койот. Вече са минали девет години, откакто Джакомин живее заедно с Тиха мисъл. След като научава осиновеното си дете на всичко, което сам знае и може, старецът казва на Джокомин, че му е дошло времето да умре. Без думичка повече той се загръща в ритуалните си одежди, пости три дни, след което духът му излита от тялото и се връща на Луната — там, където душите на Човеците се срещат след смъртта.

Джокомин се връща в селището и години след това живее там като вожд на племето. Но не щеш ли настъпват тежки времена — първо суша, после чума, след чумата размирици и тогава на Джокомин му се явява странен сън, в който му се казва, че няма да има мир и щастие за племето, докато смъртта на баща му не бъде отмъстена. Още на следващия ден той събира съвета на старейшините, напуска селището и поема на изток, за да отиде в света на Дивите хора и да открие Джон Кеплер младши. Приема името Джак Луната и прекосява много места, преди да стигне Ню Йорк, където си намира работа в една компания, която строи небостъргачи. Става член на най-добрата бригада, която издига сградата Улуърт — архитектурното чудо, останало най-високата конструкция в света през следващите близо двайсет години. Джак Луната е отличен работник и не изпитва никакъв страх и от най-големите височини, с което бързо спечелва уважението на останалите строители. Извън работата си обаче страни от другите и не се сприятелява с никого. Цялото му свободно време е изцяло посветено на усилията да открие доведения си брат — задача, която му отнема почти две години. Джон Кеплер младши се е превърнал в преуспяващ бизнесмен. Живее в огромна къща на улица „Пиърпонт“ в Бруклин Хайтс заедно с жена си и шестгодишния си син. Всяка сутрин от къщи го взима дълга черна лимузина. Джак Луната следи къщата в продължение на няколко седмици. Първото му намерение е просто да убие Кеплер и толкоз, след това обаче решава да го накаже по-сурово, като отвлече сина му и го заведе в страната на Човеците. Успява да го направи, без никои да го види, като един следобед посред бял ден грабва детето от гувернантката. Така свършва четвъртата глава в романа на Барбър.