Пол Остър - Лунен дворец

— Какво общо има това с радиото?

— Подават си кодирана информация. Когато някоя от станциите предава на живо, това значи, че преместват туловищата. Най-добрият указател са бейзболните мачове. Ако „Мете“ печелят с пет на две, значи туловищата отиват в петдесет и втори склад. Ако изгубят с шест на едно, значи отиват в шестнайсети склад. Хванеш ли му цаката веднъж, после е много просто.

— Ами какво ще кажеш за „Янките“?

— Който и отбор да играе в Ню Йорк, важно е да следиш резултата. Никога не са в града в един и същи ден. Когато „Мете“ играят в Ню Йорк, „Янките“ пътуват нанякъде и обратно.

— Но за какво ни е да знаем къде са бомбите?

— За да се защитим. Нямам представа какво ти мислиш по въпроса, но идеята да ме вдигнат във въздуха никак не ми допада. Някой трябва да следи какво става и щом няма други кандидати, този някой ще бъда аз.

Госпожа Хюм се преобличаше, докато аз водех този разговор с брат й. Щом се приготви, всички излязохме заедно и взехме такси до спирката на ферибота в центъра на града. Денят беше прекрасен — синьо небе и свеж, прохладен ветрец. Спомням си, че седнах отзад в таксито с урната в скута и слушах разказа на Чарли за Ефинг, докато колата се носеше по главната магистрала на Уест Сайд. Двамата се бяха виждали няколко пъти, но след като изчерпа единствената обща тема, която ги свързвала (Юта), той продължи да говори, но вече неясно и разпокъсано, за времето, което сам беше прекарал във въпросния щат. Минал курса си на обучение в Уендоувър по време на войната, така каза, насред пустинята, където разрушавали миниатюрни градове от сол. Беше навъртял около четирийсет излитания над Германия, а след това, в края на войната, го бяха изпратили обратно в Юта във връзка с програмата по атомната бомба.

— Не трябваше да знаем за какво става дума — рече той, — но аз веднага разбрах. Дай ми на мене информацийки да надушвам. Първо беше Големият и него го пуснаха над Хирошима с помощта на полковник Тибетс. Трябваше да бъда в екипажа на втория самолет след три дни — онзи, дето се прицели в Нагасаки. Бях решил обаче да не им се давам. Разрушение в такива мащаби е Божия работа. Хората нямат право да се бъркат. Изиграх ги, като се престорих на луд. Един следобед просто тръгнах из пустинята, ей така както си бях и то в най-голямата жега. Не ми пукаше дали ще ме застрелят или не. Бях се нагледал на развалини в Германия и нямах никакво намерение да се превърна в оръдие на опустошението. Не, сър, благодаря, по-скоро ще си ходя луд, отколкото такова нещо да тежи на съвестта ми. Ако питаш мен, нямаше да го направят, ако тези японци бяха бели. Не им пука за жълтите, казвам ти. Никого не искам да обидя — додаде той и се обърна към Кити, — но ако тях ги питаш, жълтите са бетер кучетата. Какво дирим ние сега в Югоизточна Азия, а? Същата работа — избиваме жълтите. Също както навремето избивахме индианците. Сега обаче имаме бомби — атомни, водородни, всякакви. Генералите продължават да разработват нови оръжия в Юта, далеч от всекиго, където никой не може да ги види. Спомняш ли си овцете, дето измряха миналата година? Шест хиляди. Пуснали някакъв нов отровен газ във въздуха и на километри наоколо всичко живо измряло. Не, сър, аз няма да си цапам ръцете с невинна кръв. Жълти, бели, каква е разликата? Нали сме все хора, така ли е? Не, сър, Чарли Бейкън няма да им върши мръсната работа. По-скоро ще си ходя луд, отколкото да се набърквам в тези окръглени туловища.

Таксито спря и прекъсна монолога му. През останалото време от деня Чарли се забули в загадъчност, напрегнато заслушан в посланията на транзистора си. Пътуването с ферибота обаче му достави удоволствие. Аз също, макар и да не исках, бях в повишено настроение. Имаше нещо много странно в нашата мисия, което сякаш изключваше възможността за лоши мисли, и дори госпожа Хюм не се разплака нито веднъж през цялото време. Но най-добре си спомням колко красива изглеждаше Кити с късата пола, с дългата си черна разрошена от вятъра коса, сгушила изящната си длан в моята. По това време на деня на ферибота почти нямаше хора, всъщност на палубата чайките бяха повече от пасажерите. Щом пред погледа ни изплува Статуята на свободата, отворих урната и разпилях праха на вятъра. Вътре имаше сиви, бели и черни прашинки, които изчезнаха за броени секунди. Чарли стоеше от дясната ми страна, Кити — от лявата, прегърнала госпожа Хюм. Всички проследихме с поглед краткия, хаотичен полет на праха, докато напълно се разтвори във въздуха. Тогава Чарли се обърна към сестра си и каза: