Пол Остър - Лунен дворец

Изкарал още цял месец в същински ад, преди онези да се появят. Било в средата на май, тоест малко повече от година, откакто бил тръгнал от Ню Йорк с Бърн. Братята Грешам пристигнали по здрач с шум, който отеквал сред скалите — подвиквали си, кикотели се, пеели с дрезгав глас. Ефинг разполагал с предостатъчно време да се подготви за тях, ала въпреки това сърцето му така се разтупкало, сякаш всеки миг ще изхвръкне. Взел да се самоуспокоява и да си вдъхва кураж, но разбрал, че трябва да сложи край на тази история още същата нощ. Иначе нямало да издържи дълго.

Клекнал на тясната, щръкнала напред скала зад пещерата в очакване да се спусне мрак и да настъпи неговият час. Чул как братята приближават, доловил откъслечните им подмятания, говорели си за неща, които не разбирал, но после един от тях се провикнал: „Май ще се наложи да проветрим бърлогата, след като изхвърлим стария Том оттам.“ Другите двама се изсмели и веднага след това гласовете заглъхнали. Значи били вече в пещерата. След половин час от ламаринения отвор на покрива започнал да се вие дим и се разнесла миризмата на печено месо. През следващите два часа не се случило нищо. Само конете пръхтели и риели земята с копита някъде близо до пещерата. Полека-лека тъмно синята вечер станала катранено черна. Нямало луна, но небето било осеяно със звезди. От време на време до Ефинг долитал откъслечен смях и толкоз. След това, на равни интервали, братята започнали да излизат един подир друг да пикаят. Ефинг решил, че сигурно играят карти и пият, но в нищо не можел да бъде сигурен. Трябвало да изчака, докато и последният изпразнел мехура си, после щял да им даде още час — час и половина, за да заспят дълбоко. След това щял да влезе на пръсти. Междувременно обаче се сетил, че ще му се наложи да използва пушката си с една ръка. Ако в пещерата няма светлина, ще трябва да си носи запалена свещ, за да може да улучи трите си цели, а никога преди това не бил стрелял с една ръка. Пушката му била „Уинчестър“ и трябвало да се зарежда след всеки изстрел — нещо, което правел с лявата ръка. Можел, разбира се, да захапе свещта, но се опасявал, че тогава пламъкът ще бъде прекалено близко до очите му, а и не дай Боже да подпали брадата му. Налагало се значи да стисне свещта като цигара между показалеца и средния пръст с надеждата, че с останалите три пръста ще успее да обхване дулото. Ако опре приклада в стомаха си, а не в рамото, може би ще съумее да презареди достатъчно бързо с дясната си ръка, след като вече е натиснал спусъка. Но пак не можел да бъде сигурен в нищо. Такива били отчаяните му терзания в последната минута, докато все още изчаквал в мрака и се псувал за собствената си небрежност и недосетливост.

Впоследствие въпросът за светлината отпаднал от само себе си. Когато изпълзял от скривалището си и приближил пещерата, видял, че вътре гори свещ. Спрял от едната страна на входа и затаил дъх, заслушан в идващите отвътре звуци, готов всеки миг да хукне обратно, ако установи, че братята още не са заспали. След малко чул нещо като хъркане, което обаче било последвано от серия звуци някъде около масата: въздишка, тишина, леко почукване, като поставяне на чаша върху дърво. Значи поне един от тях е буден, помислил си Ефинг, но как да разбере, че е само един? След това доловил шум от размесване на тесте и седем кратки изплясквания, като от хвърлени карти, после пауза. После шест прошумолявания и пак пауза. После пет. После четири, после три, после две, после едно. Пасианс, сетил се Ефинг, няма съмнение, че оня си реди пасианс. Значи един от тях бил буден, а другите двама — заспали. Така би трябвало да бъде, защото в противен случай онзи, който бил с картите, щял да разговаря с някого. Но той не разговарял с никого, значи нямало с кого да разговаря.

Ефинг насочил пушката напред, готов за стрелба, и прекрачил прага на пещерата. Открил, че би могъл да държи и свещ в лявата си ръка, значи паниката му била напразно. Щом Ефинг се появил, онзи до масата рязко вдигнал глава и го зяпнал ужасен. „Боже Господи — прошепнал. — Нали беше мъртъв?“

„Обратното, господине — отвърнал му Ефинг, — не аз, ти си мъртъв.“

Натиснал спусъка и след миг човекът полетял назад заедно със стола си, изкрещял, когато куршумът го улучил право в гърдите, след което повече не шукнал. Ефинг презаредил и насочил пушката към втория брат, който вече се мъчел да стане от постелята си върху пода. И него убил с един изстрел, улучил го в лицето с куршум, който излязъл отзад през тила му, опръсквайки стаята със струя от мозък и разтрошени кости. Но нещата се закучили с третия брат Грешам. Неговото легло било в дъното на пещерата и докато Ефинг приключвал с първите двама, номер трети вече грабнал пушката си, готов за стрелба. Един куршум профучал покрай главата на Ефинг, ударил ламариненото кюмбе зад него и рикоширал. Братът успял да презареди пушката си, хвърлил се напред и с един скок се скрил зад масата вляво, но при това движение неволно угасил и двете свещи. Пещерата потънала в пълен мрак, а оня в дъното ненадейно се разхълцал истерично, взел да плямпа налудничави глупости за убития отшелник и да стреля, накъдето му видят очите, но общо взето по посока на Ефинг. Ефинг обаче познавал много добре всяка извивка на пещерата и дори в мрака можел да каже точно къде се намира мъжът. Преброил шест изстрела, след което преценил, че разяреният брат няма да успее да зареди пълнителя си на тъмно, изправил се и тръгнал към леглото. Натиснал спусъка, мъжът изкрещял, когато куршумът влязъл в тялото му, после пак презаредил и стрелял отново. Изведнъж всичко утихнало. Ефинг вдъхнал миризмата на барут, която се носела във въздуха, и изведнъж усетил, че тялото му се тресе. Олюлял се, едва смогнал да излезе от пещерата, паднал на колене и повърнал.