Пол Остър - Лунен дворец

Следобедът минавал мудно, но от целия разговор Ефинг успял да узнае туй-онуй за оригиналния Том. Разпокъсаните половинчати разкази на Джордж Грозната уста започнали да се навързват помежду си все по-често, пресичали се в определени точки, образувайки една по-голяма и доста смислена история. Някои от случките се повтаряли, като най-важното в тях оставало премълчано, други не се разказвали от край до край, но Ефинг успял да схване достатъчно, за да разбере, че отшелникът, заедно с търсена от закона банда разбойници, известна под името Братята Грешам, се бил набъркал в някакви престъпления. Не му станало ясно обаче дали бил активен участник в бандата или само й предоставял пещерата си като убежище, но така или иначе това вече обяснявало убийството, както и огромното количество провизии, които намерил при пристигането си. Ефинг се опасявал да не се издаде, че нищо не знае, затова не посмял да разпитва за повече подробности, но от всичко казано му станало ясно, че братята Грешам отново ще се появят и то много скоро, може би до края на пролетта. Джордж обаче не можел да си спомни точно къде върлувала бандата в момента. От време на време скачал на крака, започвал да обикаля стаята и да разглежда рисунките, като клател глава от възхищение. Не знаел, че Том умее да рисува, така рекъл и му го повторил поне двайсет пъти през целия следобед. Нарекъл картините му най-красотните неща, които бил виждал, ама най-красотните в целия свят. Ако бъде послушен, продължил индианецът, може би един ден Том ще го научи да рисува, при което Ефинг го погледнал в очите и отвърнал: „Разбира се, един ден“. Ефинг хем съжалявал, че картините му били разкрити, видени и от друг, хем се зарадвал на възторжената реакция, давайки си сметка, че по всяка вероятност Джордж Грозната уста ще си остане единственият посетител на изложбата му.

След гостуването на индианеца животът на Ефинг се променил изцяло. През последните седем месеца бил поработил доста, за да укрепи своята самота, да я превърне в нещо важно, солидно и истинско, с помощта на което да премахне границите в живота си, но сега, след това посещение в пещерата, която до вчера смятал за своя непристъпна крепост, разбрал всъщност колко изкуствено и нестабилно било положението му. Хората знаели къде да го намерят и след като това вече се е случило веднъж, защо да не се повтори. Трябвало да бъде нащрек, постоянно да стои на пост и да следи за неканени гости, но тази изтощителна бдителност си имала цена и ето че нещо започнало да го яде отвътре и да руши хармонията на неговия свят. Нищо не можел да стори. Трябвало само зорко да бди и да чака, да се готви за онова, което предстояло да се случи. Отначало си мислел, че може би Джордж ще дойде пак, но след като минали няколко седмици и големият индианец не се появил, взел да се ослушва за братята Грешам. Точно в този момент било съвсем подходящо да зареже всичко, да си събере партакешите и да се махне от пещерата веднъж завинаги, ала нещо в него упорствало, не искало така лесно да се поддаде на заплахата. Давал си сметка, че е чиста лудост да остане, че е безсмислен жест, който може да му коства живота, но пещерата била единственото нещо, за което си струвало да се бори, и сърце не му давало да си плюе на петите и да избяга.

Най-важно било да не им се даде да го спипат неочаквано. Ако му налетят, докато спи, с него е свършено, защото ще го заколят, преди да има време да се събуди. Веднъж вече са го правили, няма да им мигне окото да го повторят. Ако реши да измайстори система, която да го предупреди за приближаването им, тя би могла да му даде преднина, но само от минута-две — колкото да се събуди и да грабне пушката, обаче ако и тримата братя му цъфнат едновременно, шансът пак няма да е на негова страна. Би могъл да си спечели повече време, ако се барикадира вътре в пещерата, като затвори входа й с камъни и клони, но тогава пък щял да се лиши от единственото преимущество, което иначе би имал над своите нападатели — изненадата. Щом видят блокирания вход, веднага ще разберат, че някой се е настанил в пещерата и набързо ще решат как да му видят сметката. Ефинг нито за миг не спирал да мисли по тези въпроси, блъскал си главата над всевъзможни стратегии, опитвал се да състави план, и то такъв, в който да не отиде зян и той. В крайна сметка съвсем се изнесъл от пещерата, взел си одеялата и възглавниците и заживял върху една издадена напред скала зад пещерата, която се намирала малко под нивото й. Джордж Грозната уста бил споменал за любовта на братята Грешам към уискито и Ефинг разсъдил, че стигнат ли пещерата, сигурно веднага ще се хванат за бутилката. Щели да бъдат отегчени от тежкия еднообразен преход през пустинята и ако се напиели, алкохолът щял да се превърне в най-добрия му съюзник. Много старателно заличил всички следи от пребиваването си в пещерата, като скрил картините и тетрадките си на тъмно в дъното й и престанал да използва печката. Нищо не можело да се направи с рисунките по мебелите и стената, но поне ако печката не е топла, когато братята пристигнат, те, може би, ще си помислят, че човекът, нарисувал картините, си е тръгнал. То и какво друго да си помислят, но така или иначе Ефинг бил в безизходица и нямал друг начин на действие. Той дори искал да им внуши, че междувременно тук е живял някой, защото ако пещерата изглеждала непокътната от последното им посещение насам, тогава как щели да си обяснят липсващия труп на отшелника. Братята имало да се чудят, ала щом видели, че в пещерата е живял някой, може би щели да се успокоят. Поне така се надявал Ефинг. Но като се имат предвид хилядите непредвидени неща, които можело да се случат, решил да не таи излишни надежди.