Пол Остър - Лунен дворец

Името на града беше Шорам. И още е, доколкото знам. Записваш ли всички тези подробности? Слушай, няма да повтарям. Ако не ги запишеш, с тях е свършено, изчезват завинаги. Помни това, момче. Ако не си гледаш работата, ще те убия. Ще те удуша със собствените си ръце.

Името на града беше Шорам. По стечение на обстоятелствата това е същото място, където Тесла построява кулата Уордънклиф. Говоря ти за хиляда деветстотин и първа — и втора, за зората на световното радиоразпръскване. Сигурно никога не си чувал за Джон Пиърпонт Морган, но именно той застана с парите си зад проекта, а Станфорд Уайт направи архитектурните планове. Говорихме за него вчера. Дето го застреляха на покрива на Медисън Скуеър Гардън, след което проектът пропадна. Но останките от кулата стърчаха там поне още петнайсет или шестнайсет години — шейсет метра високи, виждаха се отвсякъде. Гигантска работа. Като робот — страж, който бди над земята. Щом го зърнех, все си мислех за Вавилонската кула — радиопредавания на всички езици, целият откачен свят си дърдори неспирно и това точно в моя град, в града, където живеех. В крайна сметка събориха това чудо по време на Първата световна война. Имали сведения, че германците го използват за шпионско свърталище, затова го сринаха. Но по това време мен вече ме нямаше и не ме интересуваше. Не че щеше да ми е мъчно, ако бях там. Винаги съм казвал: нека всичко се сгромоляса. Нека всичко се сгромоляса и изчезне веднъж завинаги.

За пръв път видях Тесла през 1893-а. Тогава бях още дете, но си спомням годината. Беше по време на Колумбийското изложение в Чикаго. Качихме се с баща ми на влака — за пръв път напусках дома си. Идеята беше да се отпразнува четиристотната годишнина от откриването на Америка от Колумб. Бяха изложили всякакви изобретения, уреди и джунджурии, за да покажат колко са умни нашите учени. Двайсет и пет милиона души дойдоха да ги разгледат. Все едно отиваха на цирк. Сред експонатите имаше например цип и виенско колело — все чудеса на новия век. Тесла отговаряше за павилиона Уестингхаус, наричаха го Яйцето на Колумб. Спомням си как влязохме и първото, което видях, бе, че висок мъж в бял смокинг стои на сцената и говори на публиката със странен акцент — сръбски 22 22 Всъщност Никола Тесла (1856–1943) е хърватски инженер, който живее в САЩ от 1884 г., а през 1888-а открива въртящото се магнитно поле. — Б.пр. , както се разбра по-късно. По-печален глас едва ли някой някога е чувал. Изпълняваше разни номера с електричество, като въртеше малки метални яйчица около масата, а от края на пръстите му излизаха искри и всички го зяпаха като омагьосани, аз включително, защото такова чудо не бяхме виждали дотогава. Точно по това време се вихреше войната между правия и променливия ток, между Едисон и Уестингхаус. Разбира се, шоуто на Тесла имаше чисто пропаганден ефект. Тесла бе открил променливия електрически ток преди около десет години — въртящото се магнитно поле — и това беше голям напредък в сравнение с правия ток на Едисон. Много по-мощен. Правият ток се нуждаеше от генераторни станции на всяка миля или две, докато на променливия му стигаше една-единствена станция за цял град. Когато Тесла пристигна в Америка, той се опита да продаде откритието си на Едисон, но глупакът от Менло Парк го изгонил от къщата си. Смятал, че по този начин неговата електрическа крушка ще излезе от употреба. Ето, пак стана дума за проклетата крушка. Тогава Тесла предостави променливия си ток на Уестингхаус и те веднага се заеха да строят електроцентрала на Ниагарския водопад — най-голямата в страната. Едисън премина в настъпление. Променливият ток е много опасен, заяви той, само да се приближите и ще ви убие. И за да докаже правотата си, изпрати свои хора из цялата страна да правят демонстрации по щатски и селски панаири. Самият аз присъствах на един като съвсем малък, дето се вика още се напикавах в гащите. Изваждаха на сцената животни и ги убиваха с електрически ток. Кучета, прасета, дори крави. Убиваха ги пред очите на хората. Така беше изобретен електрическият стол. Едисон го измисли, за да покаже какви опасности крие променливият ток, но после го продаде на затвора Синг-Синг, където го използват и до днес. Прекрасно, нали? Ако светът не беше толкова красив, досега всички да сме станали циници.

Яйцето на Колумб обаче сложи край на спора. Много хора видяха Тесла и престанаха да се плашат от електричеството. Той, разбира се, си беше луд, но поне не ламтеше за пари. Няколко години по-късно Уестингхаус изпадна във финансова криза и в знак на приятелство Тесла скъса договора си за авторски права. Договор за милиони и милиони долари. Просто го скъса и продължи да се занимава с нещо друго. Разбира се, едва ли е нужно да казвам, че умря беден.