Пол Остър - Лунен дворец

Беше избрал книгите предварително и много добре знаеше точно какво иска да слуша. Тези четения не бяха вид отмора, а по-скоро конкретно занимание, упорито изследване на точно определени тясно специализирани теми. От това мотивите му не ми се изясниха, но поне долавях някакъв скрит смисъл в начинанието му. Първоначалната серия книги бяха на тема „пътешествия“, най-често пътувания в непознати земи и откриване на нови светове. Започнахме със странстванията на Св. Брендан 13 13 Ирландски светец (484–577). В една средновековна легенда, много популярна в Европа, се разказва как седем години търсил „Земята на светците“ или острова на Св. Брендан, за който се твърди, че се намира насред Атлантическия океан. Там дори птиците и животните спазвали християнските обичаи. — Б.пр. и на сър Джон Мандевил 14 14 Сър Джон Мандевил (XIV в.) — английски писател. Книгата му „Пътешествията на сър Джон Мандевил“ (ок. 1356) представлява отчасти истински, отчасти измислени описания на пътешествия в Близкия и Далечния Изток. — Б.пр. , след това преминахме на Колумб, Кабеза де Вака и Томас Хариът 15 15 Томас Хариът (1560–1621) — английски математик и астроном. През 1585 г. се присъединява към експедицията на сър Роли до Вирджиния. Книгата му „Кратко и точно описание на новооткритата земя Вирджиния“ (1588) е един от най-ранните опити за икономическо и статистическо изследване. — Б.пр. . Последваха откъси от „Пътешествия из Арабската пустиня“ на Даути 16 16 Чарлс М. Даути (1843–1926) — английски пътешественик и писател. В най-известната си книга, „Пътешествия из Арабската пустиня“ (1888), описва черти и особености на арабската култура. — Б.пр. , след което изчетохме цялата книга на Джон Уесли Пауъл, посветена на експедицията за съставяне карта на долината на река Колорадо, и приключихме с няколко истории от осемнайсети и деветнайсети век, най-често описания от първо лице на преживяванията на бели заселници, попаднали в плен при индианците. Текстовете до един бяха крайно интересни и щом гласът ми свикна да работи по много часове на ден, успях да си изработя в стил на четене. Всичко опираше до ясната дикция, която пък на свой ред зависеше от модулациите на тона, от кратките паузи и пълното съсредоточаване върху думите. Ефинг никога не се обаждаше по време на четенето, но по неволно изпуснатите въздишки, особено щом стигнех до някой по-завързан или вълнуващ абзац, разбирах, че слуша, и то внимателно. Именно по време на тези четения и само тогава усещах някаква хармония между нас двамата, но много скоро се научих да не взимам тези негови притихвания за добронамереност. След третата или четвърта книга за пътешествия съвсем предпазливо му подхвърлих, че може да му е интересно да послуша откъси от пътуването на Сирано до луната. Отговорът беше красноречиво изръмжаване:

— Не ми е притрябвал акъла ти, младежо — каза ми. — Ако ме интересуваше твоето мнение, сам щях да те попитам.

Една от стените в гостната беше покрита с лавици от пода до тавана. Не знам колко книги се побираха там, но бяха най-малко петстотин или шестстотин, може би хиляда. Ефинг като че знаеше мястото на всяка една от тях и когато дойдеше време да започнем нова книга, ми казваше точно откъде да я взема.

— Вторият рафт — напътстваше ме той, — дванайсетата или петнайсетата от ляво. Луис и Кларк. Червена книга с платнена корица. Никога не бъркаше и тъй като доказателствата за неговата паметливост се множаха непрекъснато, бях ужасно впечатлен. Веднъж дори го попитах дали е запознат със системите за запаметяване на Цицерон и на Реймънд Лъли 17 17 Реймънд Лъли или Рамон Лул (ок. 1232–1315) — каталонски книжовник, специалист по мюсюлманска култура. Водил е публични дебати с прочути мюсюлмански учени, защитавайки християнската кауза. Пребит до смърт с камъни в Северна Африка. — Б.пр. , но той само махна пренебрежително с ръка.

— Тези неща не могат да се научат — рече той. — Това е дарба, нещо, с което се раждаш.

Спря за миг, после продължи с лукав, подигравателен тон: — Откъде си сигурен, че знам мястото на книгите? Помисли малко. Смяташ ли, че нощем изпълзявам и ги пренареждам, докато ти спиш? Или ги размествам по телепатия, когато се обърнеш с гръб към мен? Какво ще кажеш, младежо?

Приех въпроса за реторичен и дори не се опитах да споря.

— Едно запомни, Фог — продължи той, — никога не приемай нищо на доверие. Особено пък когато си имаш работа с хора като мен.

Прекарахме тези два първи дни в гостната, докато отвън силният ноемврийски дъжд плющеше по стъклата на прозорците. В къщата на Ефинг беше много тихо и когато спирах да си поема дъх при четенето, най-силният шум, който можеше да се чуе, беше тиктакането на часовника върху камината. От време на време госпожа Хюм изтрополяваше в кухнята, долавяше се, разбира се, и приглушеният шум на уличния трафик, свистенето на гумите по мокрото платно. Беше някак странно, но и приятно да седим вътре, докато навън светът задъхано препускаше по своите задачи и това усещане за уединение като че се засилваше от съдържанието на самите книги. Всичко в тях беше далечно, смътно и пълно с чудеса — ирландски монах преплавал Атлантическия океан в 500-а година и открил остров, който според него бил самият Рай; митическото царство на Престър Джон 18 18 Става дума за легендарния християнски император на Азия, чието име се среща в документи от XII в. и следващите. Според писанията на Марко Поло той е господар на татарите. След XIV в. го споменават като император на Етиопия или Абисиния, където продължавал да царува и по времето на Вашку да Гама. — Б.пр. ; еднорък американски учен пуши лулата на мира с индианците зуни в Ню Мексико. Часовете минаваха и никой от нас не помръдваше от мястото си — Ефинг в инвалидната количка, аз на канапето срещу него. Понякога така се вживявах в написаното, че забравях къде се намирам и кой съм.