Пол Остър - Лунен дворец

— Кой там? — попитах закачливо.

— Жената дракон — отвърна ми тя. — Дошла е да те отвлече.

Взех ръцете й, усетих гладката й кожа, помъчих се да не издам обзелия ме трепет.

— Мисля, че вече ме е отвлякла.

Настъпи пауза, после Кити ме притисна още по-силно.

— Би трябвало да ме харесваш поне малко.

— Повече от малко. И ти го знаеш. Много, много повече от малко.

— Лъжеш се. Нищо не знам. Чаках прекалено дълго, за да знам каквото и да било.

В цялата сценка имаше нещо нереално. Знаех, че става наистина, ала в същото време беше по-хубаво от действителността и повече приличаше на проекция на собствените ми мечтания, отколкото на каквото и да било, изживяно от мен дотогава. Обзелите ме желания бяха непреодолимо силни, но само Кити можеше да ме накара да ги изразя. Всичко зависеше от нейната реакция, от изкусната подбуда, от познанието, което се криеше в жестовете й, от липсата на колебание. Кити не се боеше от себе си, живееше в тялото си без притеснения, без подмолни мисли. Може би защото беше танцьорка, но по-скоро беше обратното. Умееше да танцува, защото обичаше тялото си и изпитваше удоволствие от него.

Любихме се няколко часа в приглушената следобедна светлина в апартамента на Цимър. Никога няма да го забравя, нищо по-хубаво не ми се беше случвало и в крайна сметка вярвам, че това изживяване ме промени дълбоко. Не говоря само за секса, нито за желанията, които тя възбуждаше у мен, а по-скоро за онова драматично срутване на стените вътре в мен, за земетресението, което разтърси сърцевината на вечната ми самота. Имах навика да живея сам и въобще не вярвах, че това може да се промени.

Бях се оттеглил в някакъв си мой живот, но ето че изведнъж, по напълно необясними причини, това красиво китайско момиче ми се яви изневиделица, спусна се като ангел от друга планета. Нямаше как да не се влюбя в нея, нямаше как да не подлудея от самия факт, че я има.

След това дните ми станаха по-пълни. Продължих да работя върху превода сутрин и следобед, а вечер излизах с Кити. Обикновено кръстосвахме квартала между Колумбийския университет и балетната академия „Джилиард“. Единствената трудност между нас бе, че нямахме възможност да оставаме насаме. Кити живееше в общежитие в стая с още едно момиче, а в апартамента на Цимър нямаше врата, която да отделя спалнята от гостната. А дори и да имаше, би било немислимо да я заведа точно там, предвид обстоятелствата около любовния живот на Цимър в момента. Сърце не би ми дало да го направя — да му натрапвам звуците на нашето любене, да трябва да слуша стенанията ни, докато седи сам в съседната стая. Един-два пъти съквартирантката на Кити бе излязла за вечерта и тогава се възползвахме от нейното отсъствие, както и от тясното легло на Кити. На няколко пъти ходихме в празните апартаменти на познати. Кити уреждаше подробностите около тези срещи, като се свързваше с приятели и приятели на техни приятели, за да ги моли да изчезнат от стаята си за няколко часа. Имаше нещо притеснително в цялата тази история, но трепетът си оставаше, а вълнението от опасността и несигурността само подсилваше страстта ни. Правехме такива глупости, на които сега не бих се решил за нищо на света — поемахме безумни рискове, които много лесно биха могли да ни вкарат в беля и да ни създадат ужасни неприятности. Веднъж например спряхме асансьора в една сграда между етажите и докато разгневените обитатели думкаха по вратата и викаха да не се задържа асансьорът, аз свалих джинсите на Кити и я докарах до оргазъм с езика си. Друг път го направихме върху пода в банята на един купон, като заключихме вратата, без да ни пука, че пред нея се строи дълга опашка от чакащи да използват тоалетната. Това беше някакъв еротичен мистицизъм, практикуван от тайно религиозно общество, състоящо се от двама. През този ранен етап на нашата връзка стигаше само да се погледнем и мигновено се възбуждахме. Щом зърнех Кити да се приближава към мен, веднага започвах да мисля за секс. Не бях в състояние да стоя настрана от нея и колкото повече опознавах тялото й, толкова повече исках да го докосвам. Веднъж стигнахме дотам да се любим след една от балетните репетиции на Кити, насред съблекалнята, след като другите се бяха разотишли. Следващия месец й предстоеше представление и затова при всяка възможност отивах да гледам вечерните й репетиции. Като не се брои сексът, нямаше нищо по-хубаво от това да я наблюдавам как танцува, затова я следях с поглед по сцената, изпаднал в нещо като делириум. Харесваше ми, макар нищо да не разбирах. Танцът бе нещо непонятно за мен — нещо извън обсега на думите. Затова седях притихнал и просто се отдавах на спектакъла от чисто движение.