Кърт Вонегът - Галапагос

Така *Зигфрид останал сам на вълнолома, загледан нагоре, към палубата. Там очаквали да се присъедини към тях, но това не станало — *Зигфрид седнал на шофьорското място. Независимо, че крайниците му мърдали произволно, той запалил мотора. Възнамерявал да потегли към града с пределна скорост и да се самоубие, като се блъсне в нещо.

Но преди да включи скоростите, той бил оглушен от друг страхотен взрив, който не избухнал нито в града, нито близо до него. Епицентърът бил по течението на реката, някъде в безлюдните тресавища.

Вторият взрив бил като първия. Една ракета се съвокупила с радиолокатор. В случая локаторът се намирал на малкия колумбийски товарен кораб „Сан Матео“ . Рикардо Кортес, перуанският пилот, който вдъхнал живот на ракетата, смятал, че тя се е влюбила в локатора на „Баиа де Дарвин“ , който обаче вече нямал локатор, така че що се отнася до въпросната ракета, бил изгубил своя сексапил.

Майор Кортес извършил — както се казвало преди милион години — „грешка поради заблуда“.

Нека се знае, че ако „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“ било протекло по план, със знаменитости на борда, перуанците никога нямало да предприемат атака срещу „Баиа де Дарвин“ . В Перу никога нямало да пренебрегнат мнението на световната общественост чак дотам. Но с отлагането на пътуването корабът преминал към съвсем друга опера, така да се каже — можел да се превърне в десантна единица и било близко до ума, че ще бъде управляван от хора, които успешно полагат усилия да бъдат взривени, залети с напалм, разстреляни с картечници и така нататък — на него се очаквало да има морски пехотинци.

Така наречените колумбианос се намирали в огряното от луната тресавище, на път за открития океан и дома, и от седмица насам за пръв път се хранели като хората, въобразявайки си, че локаторът им бди над тях като една въртяща се Дева Мария, и никога няма да допусне те да пострадат. Колко жестоко се лъжели!

Между другото те се хранели с една остаряла дойна крава, която спряла да дава мляко. Това се криело под брезента на танкера, снабдил „Сан Матео“ : въпросната дойна крава, все още доста жива. Вдигнали я на борда далече от вълнолома, така че хората от брега да не видят нищо. Защото някои от тях били стигнали до такова отчаяние, че можели да убият заради нея.

Кравата представлявала страхотно количество протеин, което напускало Еквадор.

Интересен е начинът, по който вдигнали кравата на борда. Не я вързали през тялото, нито я сложили в мрежата за товари. Направили й корона от въжета, увита многократно около роговете, и забили металната кука на кулокрана в сплетената корона. После кранистът започнал да навива кабела и скоро кравата увиснала във въздуха — изправена за пръв път в живота си, с разкрачени задни крака и виме, изложено на показ, с протегнати почти хоризонтално предни крака, така че общата й конфигурация напомняла на кенгуру.

Еволюционният процес, създал това огромно млекопитаещо, не бил предвидил изпадането в подобно положение, при което цялата тежест на тялото се прехвърля върху врата. Докато кравата се полюшвала, вратът й започнал да прилича на шията на синеног рибояд, лебед или безкрил корморан.

За някои от тогавашните големи мозъци опитът на кравата с въздухоплаването сигурно би предизвикал смях — тя в никакъв случай не изглеждала грациозна.

А когато я спуснали върху палубата на „Сан Матео“ , тя била толкова наранена, че не можела да се държи на крака. Но това се очаквало и било добре прието. Моряците от опит знаели, че преживялото толкова неща говедо може да не умре повече от седмица, така че месото му се запазва прясно, докато дойде време да го изядат. Случилото се с дойната крава било съкратена версия на епизодите с големите земни костенурки от времето на платноходните кораби.

Щастливите колумбианос тъкмо дъвчели и гълтали част от месото на клетата крава, когато били разкъсани от последната дума в еволюцията на свръхексплозивите — от така наречения дагонит. Трябва да обясня, че дагонитът бил син на един значително по-слаб, произведен от същата компания експлозив, който се наричал глако. Глако така да се каже заченал дагонита, а и двата експлозива били потомци на гръцкия огън, барута, динамита, кордита и тринитротолуола.

Затова може също да се каже, че макар тези колумбианос да се отнесли отвратително с кравата, възмездието било бързо и ужасно, благодарение най-вече на големите мозъци, изобретили дагонита.