Кърт Вонегът - Галапагос

А ето и съветът, който давал, и все още дава ситият търбух — даден и от сития търбух на капитана, когато Ернандо Крус, първият помощник-капитан на „Баиа де Дарвин“ , му казал, че нито един от водачите не се е явил, нито се е обадил, че досега една трета от екипажа е дезертирала, защото моряците смятат, че е по-добре да се погрижат за семействата си: „Спокойно. Усмихвай се. Не губи самообладание. Все някак нещата ще се оправят.“

Мери Хепбърн видяла и оценила комичното участие на капитана в предаването „Всяка вечер“ , а после и в „Добро утро, Америка!“ В този смисъл тя смятала, че го познава отпреди големият й мозък да я накара да замине за Гуаякил.

Капитанът се появил във „Всяка вечер“ две седмици след смъртта на Рой и бил първият, който разсмял Мери с глас след тъжното събитие. Тя се намирала в гостната на своята малка къща, заобиколена от всякъде с празни, обявени за продан жилища, и чула собствения си смях, когато капитанът говорел за еквадорския подводен флот, който по традиция потъвал под водата и повече не се показвал.

Тогава тя предположила, че фон Клайст много прилича на Рой и сигурно обича природата и техниката. Иначе защо ще го изберат за капитан на „Баиа де Дарвин“ ?

И големият й мозък я накарал да изрече на глас към образа на капитана върху електроннолъчевата тръба, изпитвайки значително душевно притеснение, макар че нямало кой да я чуе: „Случайно да искате да се ожените за мен?“

В последствие се оказало, че Мери разбира малко повече от техника, отколкото капитанът, просто защото била живяла с Рой. Например след смъртта на Рой се оказало, че косачката е развалена. Мери успяла да смени свещта и тя проработила — нещо, на което капитанът не бил способен.

Тя също знаела много повече от него за островите. Именно Мери идентифицирала правилно острова, на който останали. А капитанът, като се мъчел да се опре на някои останки от самочувствието и авторитета си, заявил, че това е остров Рабида, което изобщо не било вярно, пък и самият той не бил виждал Рабида.

Мери разпознала Санта Росалия по преобладаващия вид чинки, които живеели там. Тези безлични птичета, извънредно скучни за повечето туристи и за учениците на Мери, за Чарлс Дарвин били толкова интересни, колкото и големите сухоземни костенурки, синеногите рибояди, морските игуани и останалите тамошни твари. Работата е, че всички чинки много си приличали, но всъщност били разделени на тринайсет вида, а всеки вид използвал определена храна и собствен метод за доставяне то й.

Чинките нямали близки роднини на южноамериканския континент или където и да е. Техните прародители сигурно били пристигнали с Ноевия ковчег или с растителен сал, понеже за една чинка било изключено да прелети хиляди километра през открития океан.

На острова нямало кълвачи, но един от видовете чинки се хранели с типична за кълвачите храна. Ала понеже нямали силни клюнове, те захапвали с тъпата си човчица клечица или бодил от кактус и изчовърквали насекомите от скривалищата им.

Друг вид от чинките смучели кръв — преживявали, като кълвели дългата шия на някой нищо неподозиращ синеног рибояд, докато не избивали капчици кръв. Тогава птичките до насита си хапвали от чудесната храна. Човешките същества наричат този вид Geospiza difficilis .

Главното място за гнездене на тези странни чинки, тяхната Райска градина, бил остров Санта Росалия. Мери сигурно нямало и да е чувала за този отдалечен от останалата част на архипелага и рядко посещаван остров, ако не били рояците Geospiza difficilis . И положително нямало да говори толкова много за кръвопийците, ако това не били единствените чинки, към които учениците й все пак проявявали малко интерес.

Макар че била чудесна учителка, тя влизала в тона на учениците и описвала тези чинки като „най-подходящите домашни питомци за граф Дракула“ Тя знаела, че напълно измисленият граф например се струвал на учениците й много по-важен от Джордж Вашингтон, който само бил създал тяхната държава.

При това учениците знаели много повече за Дракула, така че Мери продължавала шегата, като подхвърляла, че в крайна сметка, Дракула можел и да не поиска да отглежда Geospiza difficilis , понеже, както тя казала, той бил Homo transylvaniensis , и спял през деня, докато Geospiza difficilis спели през нощта. И тя завършвала престорено тъжно: „Затова може би най-подходящи питомци за граф Дракула си остават представителите на семейство Desmodontidae , което е научното название на прилепите вампири.“