Кърт Вонегът - Галапагос

Едно време детството продължавало толкова дълго, че не е чудно, дето много хора през целия си живот вярвали, дори след смъртта на родителите си, че някой се грижи за тях — Господ, определен светия или ангел хранител, звездите или нещо друго.

Сега хората не страдат от такива илюзии. Те отрано научават какво представлява светът и рядко се случва възрастният индивид да не е виждал с очите си как някое невнимателно дете или невнимателен родител биват изяждани от кит убиец или акула.

Преди милион години водели разпалени спорове дали е редно хората да използват механични средства, за да пречат на спермата да опложда яйцеклетката или да махат оплодената яйцеклетка от утробата, за да може броят на хората да не надхвърля хранителните запаси.

В наше време този проблем е решен без да се налагат противоестествени действия. Китовете убийци и акулите поддържат човешката популация в разумни и управляеми рамки, и никой не гладува.

В гимназията на Илнъм Мери Хепбърн преподавала не само обща биология, но и курс по човешка сексология. Това я принуждавало да описва различните средства за предпазване от бременност, които самата тя никога не била използвала, понеже нямала друг любовник освен съпруга си, а двамата с Рой от самото начало искали да имат деца.

Тя, която не успяла да забременее независимо от дългите години на задълбочено сексуално общуване с Рой, трябвало да предупреждава учениците си, че човешкото същество от женски пол много лесно може да забременее и от най-беглия, незначителен и външно съвсем несъществен контакт с индивида от мъжки пол. И след като преподавала няколко години, повечето разказани от нея поучителни истории вече се отнасяли до ученици от Илиъмската гимназия, които тя лично познавала.

Почти не минавал срок без в гимназията да има поне един случай на нежелана бременност, а през паметния пролетен срок на 1981 година случаите били шест. Вярно, че повече от половината деца, които щели да имат деца, говорели за истинска любов между себе си и този, с когото се били съвокупили. Но другата половина деца се кълнели, независимо от опровергаващите ги доказателства, които могат да бъдат определени като необорими, че доколкото си спомняли, никога не се били занимавали с нещо, което можело да доведе до раждането на дете.

В края на паметния пролетен срок на 1981 година Мери казала на своя колежка: „Някои жени забременяват толкова лесно, колкото други настиват.“ И в това със сигурност се криела аналогия: и настинките, и бебетата се причинявали от бацили, които предпочитали като размножителна среда мукозната мембрана.

След десет години на остров Санта Росалия Мери Хепбърн лично се уверила колко лесно едно девствено момиче можело да забременее посредством семето на мъж, който търсел единствено сексуално облекчение и Мери дори не му харесвала.

И така, без да имам представа, че капитан Адолф фон Клайст ще стане родоначалник на цялото човечество, аз влязох в главата му, когато той пътуваше с такси от международното летище „Гуаякил“ към „Баиа де Дарвин“ . Не знаех, че по стечение на обстоятелствата човечеството ще се смали до една точица и после, отново по стечение на обстоятелствата, ще получи възможността да се разшири. Смятах, че хаосът, включващ милиони хора с големи мозъци, които се бъхтят насам, натам и навсякъде, и непрекъснато се размножават, ще продължи до безкрай. Не ми се виждаше вероятно индивидът да е от значение в тази безразборна бъркотия.

Избрах главата на капитана за превозно средство, все едно, че пуснах монета в някой от автоматите на огромно казино, и мигновено улучих голямата печалба.

Ако капитанът ме привлече с нещо, това беше униформата му. Бяла, със златни украси — униформата на адмирал от запаса. Самият аз бях редник, затова ми беше любопитно как изглежда светът през очите на човек с висок военен чин и високо обществено положение.

Бях озадачен, когато открих, че големият мозък на капитана мисли за метеорити. По онова време често правех така: влизах в главата на някого в момент, който ми се струваше особено интересен, но откривах, че големият мозък на човека си мисли за неща, които изобщо нямат връзка с дадения проблем.

Ето какво беше положението с капитана и метеоритите: капитанът не обръщал много внимание на повечето инструктори във военноморската академия на САЩ и завършил последен по успех в класа. Всъщност дори щели да го изключат за измама при изпита по небесна навигация, но родителите му се намесили чрез дипломатическите канали. Силно впечатление обаче му направила една лекция на тема метеорити. Инструкторът казал, че валежи от големи камъни, идещи от извънземното пространство, били нещо съвсем обичайно през различните ери, и имали такива страхотни последствия, че е вероятно да са причинили изчезването на множество форми на живот, включително и на динозаврите. Казал също, че има основателни причини хората да очакват всеки миг появата на подобни планетни унищожители, и че би следвало да създадат уред за разграничаването между вражески ракети и метеорити.