Ник Хорнби - Джулиет гола

В края на пътя, след като слязоха от магистралата, разговорът промени посоката си.

— Приятелят ми е музикант — внезапно каза Лизи.

— Браво на него — каза Тъкър.

— Когато му казах, че си ми баща, не можа да повярва.

— На колко години е? На четирийсет и пет?

— Не.

— Шегувам се. По-младите не ме знаят.

— А, разбрах. Не. Той те знае. Мисля, че иска да се запознаете. Може да го доведа следващия път.

— Разбира се. — Следващия път? Това звучеше като пускане под гаранция или като интервю за работа.

— Например на Коледа?

— Да — каза Джаксън. — Джеси и Купър ще дойдат за Коледа. Ще бъде забавно, ако дойдеш и ти.

— Кои са Джеси и Купър?

Мамка му, помисли си Тъкър. Как се случи това? Беше почти сигурен, че бе казал на Натали за близнаците, и си мислеше, че Натали ще каже на Лизи. Явно не. Още един пример за нещата, за които сам трябваше да се погрижи, ако беше що-годе нормален баща. Примерите бяха безброй. И постоянно изникваха нови. Беше готов да прочете някоя книга за родителството, ако си мислеше, че това би помогнало, но грешките му бяха толкова елементарни, че едва ли присъстваха в наръчниците. „Винаги съобщавайте на децата си, че имат братя и сестри“… Едва ли някои педагогически гуру ще си направи труда да впише подобен съвет. Това няма да се търси.

— Те са ми братя — каза Джаксън. — Полубратя. Като теб. Като мен.

— Кат има деца от друга връзка? — попита Лизи. Дори този страничен факт беше дразнещ за нея, защото беше нещо, което тя имаше право да знае. А щом се дразнеше за това, че Кат има деца, за които тя не знае, сигурно щеше да се подразни още повече да разбере, че децата всъщност са негови. А може би я подценяваше? Може би тя щеше да е доволна да разбере, че има повече братя, отколкото е очаквала. Повече роднини = повече забавления, нали така?

— Не — каза Тъкър.

— Тогава…

Тъкър не искаше да я остави сама да се досети. Искаше сам да й каже, пък макар и дванайсет години след самото събитие.

— Джеси и Купър са мои.

— Твои ли?

— Да. Момчета близнаци.

— Откога?

— Ами от години. Те са на дванайсет.

Лизи поклати тъжно глава.

— Мислех, че знаеш — каза Тъкър.

— Но — отвърна Лизи. — Ако знаех, уверявам те, нямаше да се правя, че не знам. Какъв е смисълът?

— Ще ти допаднат — каза Джаксън. — На мен ми допадат. Само не играй с тях нищо на нинтендо. Ще те разчастят.

— Божичко — каза Лизи.

— Знам го от опит — добави Джаксън.

— И те са идвали на гости?

— Само веднъж — каза Тъкър.

— Значи аз съм поредният артикул от поточната линия?

— Да. До утре трябва да си се изнесла, защото следващият ще се блъсне в теб и ще стане задръстване. Случвало се е да загубя деца по този начин.

— За теб това е майтап, така ли?

— Не. Съжалявам, Лизи.

— Дано. Ти наистина си невероятен, Тъкър.

Майката на Лизи по някакъв начин бе сведена в паметта на Тъкър до красивата снимка, която й бе направил Ричард Аведон през 1982 за някаква козметична реклама — снимка, която Тъкър все още пазеше някъде. Той някак си бе забравил тази ограниченост, която бе характерна за Натали, както и нейната надменност, повърхностност и извънредна липса на чувство за хумор. Как бе успял да забрави тези четири качества, след като те съставляваха половината от обяснението за тяхната раздяла още преди раждането на Лизи? (Половината беше меко казано, но тъй като се бе разделял с толкова много жени, у някои от които тези качества липсваха, той сметна за справедливо да поеме част от вината.) Защо ли не бе обърнал повече внимание на тексаските сервитьорки с горещи сърца? Как така една студена англичанка се бе оказала неустоима? Натали замести Джули Бийти. Запознаха се в пиянския му период, когато животът му представляваше непрестанни купони, тъй като все още го канеха по купони. Той знаеше, че един ден поканите ще секнат, а с тях и английските модели, и Натали се бе оказала неговото последно завоевание. Не че тя би се признала за завоювана.

— Хора, да не се караме. Хей, Лизи — каза весело Джаксън. — Ядеш ли месо?

— Не — отвърна Лизи. — Не съм се докосвала до това нещо, откакто бях на твоите години. Противно ми е и цялата месна индустрия е противна.

— Но пиле ядеш, нали?

Тъкър се засмя. Лизи — не.

Когато чу колата да спира отпред, Кат отвори външната врата и застана на прага, удържайки Помъс да не скочи върху гостенката. Тъкър я погледна, опитвайки се да отгатне настроението й. Тя не беше особено отзивчива при посещението на близнаците, но това се дължеше по-скоро на тяхната майка — малко след като двамата се запознаха, Тъкър каза на Кат, че раздялата му с Кери била трудна, и май някак бе загатнал, че причината за това била най-вече в чудесния секс. Учуди се, че това я нарани. Бе очаквал по-скоро да я успокои с признанието, че някои от разделите му са били трудни и че той не преминава през връзките си съвсем непокътнат.